Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Анализ върху "До Чикаго и назад" за матура, 12 клас Пътят е символно натоварено пространство, метафора на човешкия избор. Независимо дали предполага завръщане или не, чрез пътя се осмисля човешката съдба. Когато за пътуващия човек няма връщане назад, то тогава той е обречен на скитничество и бездомност (мотив, който по-късно символистите ще развият в творчеството си). Човекът, ситуиран на пътя, често е изправен пред морални и житейски дилеми. Алеко създава няколко типа пътуващи герои. Този, който опознава, изучава и сравнява чуждия свят с родния („До Чикаго и назад“), той съумява да извлече точна представа за преимуществата и недостатъците на не-нашия свят. Макар и субективни, неговите оценки са съвкупност от ентусиазъм и трезв разсъдък. Прекланяйки се пред красотата на Ниагарския водопад, героят и иронично описва човека-машина, лишен от личностни характеристики и сравнен с болт от механично чудовище, което функционира в името на материалното. Алеко Константин...