Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Ботев – възрожденски поет Често Ботев е отъждествяван като гений и това е оправдано с оглед на самобитността на неговата поезия. Поетическият му език е жив и експресивен и дори днес, отдавна забравили възрожденските идеали, усещаме силата и динамиката на стихотворенията му. Какво прави Ботев толкова актуален и важен за канона на българската литература? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но бихме могли да откроим на първо време приликите с един друг световноизвестен поет, който успява да синтезира житейската си позиция в творчеството си – Байрон, „лошото момче на английския Романтизъм“. Самият доайен на литературната история, проф. Симеон Хаджикосев, прокарва паралела между двамата, като изтъква, че „поет от Байроново коляно е и нашият Ботев...“ (в Преговор. „Дон Жуан“. София, 2019, р. 10). Не е пропуснато и отношението на литературната критика към двамата, които биват охулвани по-скоро заради житейските си избори, колкото заради посредственост в поезията им. В тази меж...