Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета матура

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...

Пейо Яворов – въпроси за матура и как да отговорим на тях – част I

Въпроси за матура върху Пейо Яворов, 12 клас Яворов е един от най-обичаните и тачени поети в българската литература. За нестихващия интерес към личността и творчеството му говори и наскоро нашумялата история с изнамирането на „изгубени“ негови произведения, които бързо бяха припознати от специалистите, само за да бъдат бързо развенчани след това. Историята на поета, както и на човека, владее съзнанието на читателя и е своебразен „литературен сюжет“. Преди да заплени с поезията си, Пейо Крачолов работи като телеграфист в родния си Чирпан. Знаменитото име, с което го помним и днес, поетът получава от мастития си съвременник – Пенчо Славейков. Реформаторът на българската литература припознава гения на младия си колега по перо и му дава трибуна в списание „Мисъл“. Първите творби на младия Яворов се радват на радушен прием и отразяват вълненията на поета тогава. Преобладават социалните теми като водещ мотив е неравната борба между всевластната природа и нейната неочаквана стихия ...

Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас

История на българската литература за матура 1. Модерни времена (развой на западноевропейската литература) – нач. на 19в. 1.1   Романтизъм – края на 18в. – 50те години на 19в. 1.2   Реализъм – средата на 19в 1.3   Модернизъм – нач. на 20в. 1.3.1        Символизъм 1.3.2        Импресионизъм 1.3.3        Експресионизъм Символизъм – 1880-1920 Особености: наличие на манифест; обръщане към езика като извор на нови възможности; изкуството не като подражателно, а като ново и непознато; творецът е надарен с въображение и усет да улови връзките, които ще предадат друг смисъл в езика; словото като музика – Пол Верлен; Рембо се фокусира върху усещането за ритъм; сливане на природата с душевното състояние на лир. Аз. Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас 1.     Христо Ботев – късно Възраждане Особености: гражданска позиция; литератур...

Пенчо Славейков

Пенчо Славейков за матура, 12 клас Гледайте нашето видео, посветено на някои от акцентите в творчеството на Пенчо Славейков! Библиотеката за Славейков: http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=18&cpos=707000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg&fbclid=IwAR3xSI_sj0mkU2EChmi0W-0ZoEKF1SQedBwa97SbXHlu2kZpFIlJ0nSbeWk " Пенчо Петков Славейков е син на известния български възрожденски писател и журналист, а след Освобождението и политически деец Петко Р. Славейков.  Роден е в Трявна през  1866 година, където учи в местното училище, но достига само до 2 клас, защото цялото му семейство се премества в Стара Загора през 1875 година. След това сменя още училища в Сливен, Търново и София, а гимназия завършва в Пловдив." -  https://bulgarianhistory.org/pencho-slaveikov/ За любовта между Славейков и поетесата Мара Белчева можете да прочетете  тук. Кръгът "Мисъл": Кръгът "Мисъл" се фор...

„Епопея на забравените“ : „Опълченците на Шипка“

Анализ на "Опълченците на Шипка" за НВО по БЕЛ, 7 клас   „Епопея на забравените“ Текстове на одите „Епопея на забравените“ е механизъм за сътворяване на националния мит. Цикълът от оди гради пантеон от герои, съхраняващи идеалите на епохата на Възраждането. Левски, Раковски, Караджата са мерилото за героичност, величие и безсмъртие на идеалите. Героите се проектират върху колективното съзнание. Те се извисяват като модели на поведение и образци за подражание. Националните герои са представени чрез своята изключителност и свръхчовешка същност. Конфликтът между срама и славата се изразява в противопоставянето на националния пантеон от герои (представители на най-достойното време – Възраждането) и образа на Вазовия съвременник. „Опълченците на Шипка“ Националният пантеон, чрез едно настъпателно градиране на одите, достига до своята кулминация чрез увековечаването на българския народ. „Опълченците на Шипка“ е одата, която затваря смисловата рамка в епопеята. П...

Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев

Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев Интерпретативно съчинение за матура, 12 клас 1.     Увод В своето творчество Ботев влага огромната си революционна енергия, за да създаде идеята за бунтовника, който изстрадва и съпреживява житейските неправди и идеалите на борбата. В сакралното пространство, сърцето, героят е скътал образите на Родината, майката, любимата. 2.     Теза Образът на майката традиционно се свързва с родовото пространство. Тя е утеха и подкрепа за лирическия герой в борбата и в изгнанието му. Майката и Родината са тъждествено равни за юнака – борец за свобода в Ботевата лирика. Но Родината-майка може да бъде и мащеха, която обрича сина си на скиталчество. Тази двусмисленост поражда у героя противоречиви чувства. От една страна той се гневи от робството, а от друга изпитва любов, която се свързва с идеята за свободата. Родината е и мястото, където героят сеща любовта и се врича на либето. Образът на любимат...

Христо Ботев – певецът за свобода

Ботев – възрожденски поет Често Ботев е отъждествяван като гений и това е оправдано с оглед на самобитността на неговата поезия. Поетическият му език е жив и експресивен и дори днес, отдавна забравили възрожденските идеали, усещаме силата и динамиката на стихотворенията му. Какво прави Ботев толкова актуален и важен за канона на българската литература? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но бихме могли да откроим на първо време приликите с един друг световноизвестен поет, който успява да синтезира житейската си позиция в творчеството си – Байрон, „лошото момче на английския Романтизъм“. Самият доайен на литературната история, проф. Симеон Хаджикосев, прокарва паралела между двамата, като изтъква, че „поет от Байроново коляно е и нашият Ботев...“ (в Преговор. „Дон Жуан“. София, 2019, р. 10). Не е пропуснато и отношението на литературната критика към двамата, които биват охулвани по-скоро заради житейските си избори, колкото заради посредственост в поезията им. В тази меж...