Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от април, 2020

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното

Пейо Яворов – част II („Маска“, „Две хубави очи“)

Анализ на стихотворения от Пейо Яворов за матура БЕЛ, 12 клас След краха на Илинденското въстание и свързаните с това кризи на духовното в обществото, поетът също осъзнава нуждата от търсене на нови начини за изразяване на творческите си търсения и житейски истини. След отпечатването на стихотворението „Песен на песента ми“ се открояват новите художествени търсения на поета. Ролята на твореца е осъзната като търсене-мисия, което преминава през пътищата до достигане на познанието за човека. Формира се и основният извор на трагизъм в късната поезия на Яворов, а именно убедеността в бинарността на човешката душа, в която присъстват както мрака, така и светлината („Две души“). В този конфликт между добро и зло, между смърт и живот се ражда мотивът за страданието. Именно чрез страданието се извървява трънният път към познанието, но то е и Прометеевото наказание за осмелилия се. Прелом в художественото преосмисляне на мисията на поета играе визитата на Яворов в Париж, където той се

Пейо Яворов – въпроси за матура и как да отговорим на тях – част I

Въпроси за матура върху Пейо Яворов, 12 клас Яворов е един от най-обичаните и тачени поети в българската литература. За нестихващия интерес към личността и творчеството му говори и наскоро нашумялата история с изнамирането на „изгубени“ негови произведения, които бързо бяха припознати от специалистите, само за да бъдат бързо развенчани след това. Историята на поета, както и на човека, владее съзнанието на читателя и е своебразен „литературен сюжет“. Преди да заплени с поезията си, Пейо Крачолов работи като телеграфист в родния си Чирпан. Знаменитото име, с което го помним и днес, поетът получава от мастития си съвременник – Пенчо Славейков. Реформаторът на българската литература припознава гения на младия си колега по перо и му дава трибуна в списание „Мисъл“. Първите творби на младия Яворов се радват на радушен прием и отразяват вълненията на поета тогава. Преобладават социалните теми като водещ мотив е неравната борба между всевластната природа и нейната неочаквана стихия

Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас

История на българската литература за матура 1. Модерни времена (развой на западноевропейската литература) – нач. на 19в. 1.1   Романтизъм – края на 18в. – 50те години на 19в. 1.2   Реализъм – средата на 19в 1.3   Модернизъм – нач. на 20в. 1.3.1        Символизъм 1.3.2        Импресионизъм 1.3.3        Експресионизъм Символизъм – 1880-1920 Особености: наличие на манифест; обръщане към езика като извор на нови възможности; изкуството не като подражателно, а като ново и непознато; творецът е надарен с въображение и усет да улови връзките, които ще предадат друг смисъл в езика; словото като музика – Пол Верлен; Рембо се фокусира върху усещането за ритъм; сливане на природата с душевното състояние на лир. Аз. Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас 1.     Христо Ботев – късно Възраждане Особености: гражданска позиция; литературата като инструмент за моделиране на идейни позиции; образът на „събудения човек“ и на бунтовника; свободата като висша

„Неразделни“ от Пенчо Славейков – анализ за НВО

Анализ на "Неразделни" за НВО по БЕЛ, 7 клас Баладата [1] „Неразделни“ от сборника „Епически песни“ на Пенчо Славейков разгръща мотива за силата на любовта. Силната и истинска любов устоява на волята на родителите, на времето и смъртта – тя е безсмъртна. Лирическият говорител разказва за историята, на която неволно става довереник – кичестата калина, под която е спрял да се отмори, говори чрез шумоленето на листата си, в тяхната песен се крие и разказа за любовта на двама млади, които не могат да бъдат заедно, защото съюзът им не е благословен от родителите. Стиховете „ Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?/За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" внушават чрез реторичния въпрос силата на споделената и вярна любов, която може да устои на всичко. Смъртта, която се мисли за край на всичко земно, дори тя не може да отлъчи влюбените и чисти сърца. Героят е прозрял тази истина и за да се съедини с любимата, той избира смъртта пред живота. Тра