Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Анализ на "Неразделни" за НВО по БЕЛ, 7 клас Баладата [1] „Неразделни“ от сборника „Епически песни“ на Пенчо Славейков разгръща мотива за силата на любовта. Силната и истинска любов устоява на волята на родителите, на времето и смъртта – тя е безсмъртна. Лирическият говорител разказва за историята, на която неволно става довереник – кичестата калина, под която е спрял да се отмори, говори чрез шумоленето на листата си, в тяхната песен се крие и разказа за любовта на двама млади, които не могат да бъдат заедно, защото съюзът им не е благословен от родителите. Стиховете „ Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?/За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" внушават чрез реторичния въпрос силата на споделената и вярна любов, която може да устои на всичко. Смъртта, която се мисли за край на всичко земно, дори тя не може да отлъчи влюбените и чисти сърца. Героят е прозрял тази истина и за да се съедини с любимата, той избира смъртта пред живота. Тра...