Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното
Анализ на поемата "Ралица" за матура, 12 клас Поемата „Ралица“ е включена в сборника „Епически песни“. Характерното за нея е, че може да бъде четена като реплика на Славейков-син към неговия баща, Петко Славейков, и произведението му „Изворът на белоногата“. Това, което сближава двете произведения е битовата трактовка – т.е. описанието на сюжет из обикновения селски живот – както и изобразяването на силни и „несломени“ героини. Текст на произведението тук Какво е характерно за „Ралица“? 1. На фона на делнична обстановка, Славейков разгръща нравствен, морален конфликт. Любовта и ревността се противопоставят като два импулса – единият съграждащ, а другият рушащ. Стихията на чувствата е показана като мощна и непреодолима, незачитаща правила и норми. Гневът на Стоичко и импулсът му да убива са „подплатени“ с описание на снежната виелица, която всява суеверен страх в душите на героите – „лютата хала“ връхлита живота им и го променя из основи. Любимият на Ралиц