Литература за НВО и матура

Анализ на "Опълченците на Шипка" за НВО по БЕЛ, 7 клас   „Епопея на забравените“ Текстове на одите „Епопея на забравените“ е механизъм за сътворяване на националния мит. Цикълът от оди гради пантеон от герои, съхраняващи идеалите на епохата на Възраждането. Левски, Раковски, Караджата са мерилото за героичност, величие и безсмъртие на идеалите. Героите се проектират върху колективното съзнание. Те се извисяват като модели на поведение и образци за подражание. Националните герои са представени чрез своята изключителност и свръхчовешка същност. Конфликтът между срама и славата се изразява в противопоставянето на националния пантеон от герои (представители на най-достойното време – Възраждането) и образа на Вазовия съвременник. „Опълченците на Шипка“ Националният пантеон, чрез едно настъпателно градиране на одите, достига до своята кулминация чрез увековечаването на българския народ. „Опълченците на Шипка“ е одата, която затваря смисловата рамка в епопеята. П...

Уводни думи Когато едно произведение се смята за канонично и текстът му „се изтърка от употреба“ в учебните програми, възниква нуждата, желанието то да бъде погледнато от различен ъгъл или поне през друга призма на интерпретиране. Това „иначаване“ на текста цели да възбуди любопитството на учениците, да ги накара да „видят“ един текст, тъй като именно виждането се превърна в предпочитаната форма на възприятие у днешните ученици (и студенти). Изместването от текст към картина и пределното намаляване на обема на посланието, са само част от тенденциите, които литературата и говоренето за литература отчита в настоящето ни, което е все по-тясно определяно от ролята на технологиите. Адаптивността на преподавателя в новата образователна ситуация е поставена на изпитание повече от всякога. Възможно решение можем да търсим в преоткриване на стари техники и в комбинирането им, дори модифицирането им, така че да са от полза в класната стая и да имат ефект върху обучителния процес. М...

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в ...