Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев Интерпретативно съчинение за матура, 12 клас 1. Увод В своето творчество Ботев влага огромната си революционна енергия, за да създаде идеята за бунтовника, който изстрадва и съпреживява житейските неправди и идеалите на борбата. В сакралното пространство, сърцето, героят е скътал образите на Родината, майката, любимата. 2. Теза Образът на майката традиционно се свързва с родовото пространство. Тя е утеха и подкрепа за лирическия герой в борбата и в изгнанието му. Майката и Родината са тъждествено равни за юнака – борец за свобода в Ботевата лирика. Но Родината-майка може да бъде и мащеха, която обрича сина си на скиталчество. Тази двусмисленост поражда у героя противоречиви чувства. От една страна той се гневи от робството, а от друга изпитва любов, която се свързва с идеята за свободата. Родината е и мястото, където героят сеща любовта и се врича на либето. Образът на любимат...