Литература за НВО и матура

Подготовка за НВО БЕЛ след 7 клас  Този блог пост цели да представи в най-обобщен вид основите на изучаваните произведения по литература от 5, 6, 7 клас, които влизат в материала за външното оценяване. Понеже едни от най-често включените въпроси касаят кой е авторът на произведението, какъв е неговият жанр и какви герои присъстват или не в дадената творба, тази таблица цели да покрие тази информация. Обобщена таблица произведение-автор-жанр: Тук ще откриете всички произведения, авторите им и техните жанрове, както и информация за основната тема на творбата и водещите герои в произведението, когато това се налага. Запомнете!  В лирическото произведение говорим за лирически говорител, лирически "Аз". В епическото произведение говорим за повествовател. "Хайдути" - Христо Ботев - стихотворение Основна тема: конфликтът между личното и Родината;  Герои: Чавдар войвода, майка му, вуйчо изедник, Петко Страшника-баща на Чавдар "Хубава си, моя горо..." - Любен Карав...

  Анализ на "Хайдути" за НВО по БЕЛ, 7 клас Стихотворението „Хайдути“ е отпечатано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“, когато Христо Ботев е пребивавал в Одеса. Това е незавършена творба, която е от първите, които Ботев публикува, но в нея могат да се открият много теми и мотиви, които вълнуват поета и в останалото му творчество. 1.      Заглавие и подзаглавие на творбата – смислови внушения „Хайдути“ събира в себе си две противоположни значения. От една страна – тази на официалната османска власт – хайдутите са хора, които са извън закона, с други думи – разбойници. Ала техните подривни действия се преосмислят от оценката на онези, които виждат в лицето на хайдутите защитници. Това противоречие намира израз и в Ботевото стихотворение – при описанието на Чавдар войвода – героят е въведен с две роли – на защитник на слабите и онеправданите („крило“ за сиромасите), но и като заплаха за официалната власт („турски сердари“). „Хайдути“ носи п...

Анализ на "Неразделни" за НВО по БЕЛ, 7 клас Баладата [1] „Неразделни“ от сборника „Епически песни“ на Пенчо Славейков разгръща мотива за силата на любовта. Силната и истинска любов устоява на волята на родителите, на времето и смъртта – тя е безсмъртна. Лирическият говорител разказва за историята, на която неволно става довереник – кичестата калина, под която е спрял да се отмори, говори чрез шумоленето на листата си, в тяхната песен се крие и разказа за любовта на двама млади, които не могат да бъдат заедно, защото съюзът им не е благословен от родителите. Стиховете „ Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?/За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" внушават чрез реторичния въпрос силата на споделената и вярна любов, която може да устои на всичко. Смъртта, която се мисли за край на всичко земно, дори тя не може да отлъчи влюбените и чисти сърца. Героят е прозрял тази истина и за да се съедини с любимата, той избира смъртта пред живота. Тра...

Анализ върху "До Чикаго и назад" за матура, 12 клас Пътят е символно натоварено пространство, метафора на човешкия избор. Независимо дали предполага завръщане или не, чрез пътя се осмисля човешката съдба. Когато за пътуващия човек няма връщане назад, то тогава той е обречен на скитничество и бездомност (мотив, който по-късно символистите ще развият в творчеството си). Човекът, ситуиран на пътя, често е изправен пред морални и житейски дилеми. Алеко създава няколко типа пътуващи герои. Този, който опознава, изучава и сравнява чуждия свят с родния („До Чикаго и назад“), той съумява да извлече точна представа за преимуществата и недостатъците на не-нашия свят. Макар и субективни, неговите оценки са съвкупност от ентусиазъм и трезв разсъдък. Прекланяйки се пред красотата на Ниагарския водопад, героят и иронично описва човека-машина, лишен от личностни характеристики и сравнен с болт от механично чудовище, което функционира в името на материалното. Алеко Константин...

Анализ на "Опълченците на Шипка" за НВО по БЕЛ, 7 клас   „Епопея на забравените“ Текстове на одите „Епопея на забравените“ е механизъм за сътворяване на националния мит. Цикълът от оди гради пантеон от герои, съхраняващи идеалите на епохата на Възраждането. Левски, Раковски, Караджата са мерилото за героичност, величие и безсмъртие на идеалите. Героите се проектират върху колективното съзнание. Те се извисяват като модели на поведение и образци за подражание. Националните герои са представени чрез своята изключителност и свръхчовешка същност. Конфликтът между срама и славата се изразява в противопоставянето на националния пантеон от герои (представители на най-достойното време – Възраждането) и образа на Вазовия съвременник. „Опълченците на Шипка“ Националният пантеон, чрез едно настъпателно градиране на одите, достига до своята кулминация чрез увековечаването на българския народ. „Опълченците на Шипка“ е одата, която затваря смисловата рамка в епопеята. П...

Уводни думи Когато едно произведение се смята за канонично и текстът му „се изтърка от употреба“ в учебните програми, възниква нуждата, желанието то да бъде погледнато от различен ъгъл или поне през друга призма на интерпретиране. Това „иначаване“ на текста цели да възбуди любопитството на учениците, да ги накара да „видят“ един текст, тъй като именно виждането се превърна в предпочитаната форма на възприятие у днешните ученици (и студенти). Изместването от текст към картина и пределното намаляване на обема на посланието, са само част от тенденциите, които литературата и говоренето за литература отчита в настоящето ни, което е все по-тясно определяно от ролята на технологиите. Адаптивността на преподавателя в новата образователна ситуация е поставена на изпитание повече от всякога. Възможно решение можем да търсим в преоткриване на стари техники и в комбинирането им, дори модифицирането им, така че да са от полза в класната стая и да имат ефект върху обучителния процес. М...

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в ...