Пропускане към основното съдържание

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО


 

Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас

Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..."

Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното са представени чрез картините на гората, чрез изброяване на нейните блага. Но освен възхита и преклонение, лирическият говорител чувства тази красота "като куршум пада" - тоест като тегло, като мъка, която застига копнеещото му сърце. Недостижимостта на блена създава атмосферата на меланхолия и печал в стихотворението.

От казаното дотук можем да изведем няколко опозиционни двойки, на които се базира "конфликта" в творбата:

младост-старост

миг-вечност

живот-смърт


Задачи за теза за НВО 7 клас БЕЛ:

1. Какви внушения създават стиховете:

Хубава си, моя горо,

    миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост


Основни насоки за разсъждение:

- основното чувство - меланхолия, тъга;

- епитетът "хубава" и местоимението "моя";

- реторичното обръщение;

- топосът на сърцето


2. Какви внушения създават стиховете:

"всичко, казвам, понякогаш

като куршум пада"


Основни насоки за разсъждение:

- сравнението и неговите полюсни внушения

- местоимението "всичко"



Тест върху "Хубава си, моя горо" за НВО по БЕЛ, 7 клас


1. Кой е авторът на творбата и какъв е нейният жанр?


2. Какво изразно средство НЕ откривате в стиховете:


и божурът, и тревите,

    и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

    като куршум пада


а) сравнение

б) градация

в) метафора

г) преувеличение


3. От името на кого се говори в стихотворението?


а) Любен Каравелов

б) лирическия Аз

в) лирическия говорител

г) повествователя


4. Кое от следните е НЕВЯРНО за стихотворението:

а) основното чувство е тъга

б) стихотворението е балада

в) изповедният тон е доминиращ

г) гората е олицетворена


5. Свържете стиховете с изразните средства:


а) "като куршум пада"                                        метафора

б) "миришеш на младост"                                 изброяване

в) "и божурът, и тревите"                                  епитет

г) "хубава си, моя горо"                                     сравнение


6. Избройте поне 3 опозиции, които откривате в стихотворението.


7. Посочете вярното твърдение:

а) "Хубава си, моя горо" е елегия за съдбата на хъшовете.

б) "Хубава си, моя горо" е елегия за поробената Родина.

в) "Хубава си, моя горо" е елегия за съдбата на трагично влюбените млади.

г) "Хубава си, моя горо" е елегия за тъгата по отиващата си младост и носталгията по красотите на родното.


8. Стиховете "...твойте буки и дъбове,/твойте шуми гъсти...":

а) създават картинна представа за гората.

б) създават впечатление за тленността на природата.

в)създават впечатление за безвъзвратно отминалата младост.

г) създават впечатление за картинната памет на лирическия говорител.


9. В кои стихове от стихотворението "Хубава си, моя горо" се разкрива опозицията "младост-старост":

а) "който веднъж те погледне,/той вечно жалее..."

б) "мирише на младост" - "пролетта/старостта изпраща"

в) "хубава си, моя горо/миришеш на младост..."

г) "твойте буки и дъбове,/ твойте шуми гъсти"


10. Стихотворението "Хубава си, моя горо":

а) е част от възрожденската традиция;

б) е част от Ренесансовата традиция;

в) е част от хуманистичната традиция;

г) е част от средновековната традиция.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Димчо Дебелянов – поетът с раздвоена душа

Анализ върху творчеството на Димчо Дебелянов за матура БЕЛ, 12 клас Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Д. Дебелянов, „Черна песен“ Димчо Дебелянов е част от онези силни години за българската поезия, когато тя с бързи темпове „догонва“ европейските и световни тенденции, години, в които творят имена като Славейков, Яворов, Кирил Христов, Николай Лилиев. Макар, че създава своята поезия за кратко (от публикуването на първите му стихове до смъртта му минават едва 10 години) Дебелянов остава творчество, пропито от търсенията на модерната душа и световъзприятието на модерния човек. Основни проблеми и мотиви в творчеството на Дебелянов Като поет-символист Дебелянов съумява да вплете в универсални символи (майката, родния дом) индивидуалното преживяване на лир. Аз. Макар всеки поет-символист да се стреми да изгради музикално внушение за света и човека чрез поезията си, при Дебелянов откриваме специфич

„На прощаване“ от Христо Ботев – изразни средства и внушения

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в