Пропускане към основното съдържание

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО


 

Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас

Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..."

Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното са представени чрез картините на гората, чрез изброяване на нейните блага. Но освен възхита и преклонение, лирическият говорител чувства тази красота "като куршум пада" - тоест като тегло, като мъка, която застига копнеещото му сърце. Недостижимостта на блена създава атмосферата на меланхолия и печал в стихотворението.

От казаното дотук можем да изведем няколко опозиционни двойки, на които се базира "конфликта" в творбата:

младост-старост

миг-вечност

живот-смърт


Задачи за теза за НВО 7 клас БЕЛ:

1. Какви внушения създават стиховете:

Хубава си, моя горо,

    миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост


Основни насоки за разсъждение:

- основното чувство - меланхолия, тъга;

- епитетът "хубава" и местоимението "моя";

- реторичното обръщение;

- топосът на сърцето


2. Какви внушения създават стиховете:

"всичко, казвам, понякогаш

като куршум пада"


Основни насоки за разсъждение:

- сравнението и неговите полюсни внушения

- местоимението "всичко"



Тест върху "Хубава си, моя горо" за НВО по БЕЛ, 7 клас


1. Кой е авторът на творбата и какъв е нейният жанр?


2. Какво изразно средство НЕ откривате в стиховете:


и божурът, и тревите,

    и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

    като куршум пада


а) сравнение

б) градация

в) метафора

г) преувеличение


3. От името на кого се говори в стихотворението?


а) Любен Каравелов

б) лирическия Аз

в) лирическия говорител

г) повествователя


4. Кое от следните е НЕВЯРНО за стихотворението:

а) основното чувство е тъга

б) стихотворението е балада

в) изповедният тон е доминиращ

г) гората е олицетворена


5. Свържете стиховете с изразните средства:


а) "като куршум пада"                                        метафора

б) "миришеш на младост"                                 изброяване

в) "и божурът, и тревите"                                  епитет

г) "хубава си, моя горо"                                     сравнение


6. Избройте поне 3 опозиции, които откривате в стихотворението.


7. Посочете вярното твърдение:

а) "Хубава си, моя горо" е елегия за съдбата на хъшовете.

б) "Хубава си, моя горо" е елегия за поробената Родина.

в) "Хубава си, моя горо" е елегия за съдбата на трагично влюбените млади.

г) "Хубава си, моя горо" е елегия за тъгата по отиващата си младост и носталгията по красотите на родното.


8. Стиховете "...твойте буки и дъбове,/твойте шуми гъсти...":

а) създават картинна представа за гората.

б) създават впечатление за тленността на природата.

в)създават впечатление за безвъзвратно отминалата младост.

г) създават впечатление за картинната памет на лирическия говорител.


9. В кои стихове от стихотворението "Хубава си, моя горо" се разкрива опозицията "младост-старост":

а) "който веднъж те погледне,/той вечно жалее..."

б) "мирише на младост" - "пролетта/старостта изпраща"

в) "хубава си, моя горо/миришеш на младост..."

г) "твойте буки и дъбове,/ твойте шуми гъсти"


10. Стихотворението "Хубава си, моя горо":

а) е част от възрожденската традиция;

б) е част от Ренесансовата традиция;

в) е част от хуманистичната традиция;

г) е част от средновековната традиция.


Коментари

Популярни публикации от този блог

„Хайдути“ на Христо Ботев – анализ за НВО + речник на архаичните думи

  Анализ на "Хайдути" за НВО по БЕЛ, 7 клас Стихотворението „Хайдути“ е отпечатано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“, когато Христо Ботев е пребивавал в Одеса. Това е незавършена творба, която е от първите, които Ботев публикува, но в нея могат да се открият много теми и мотиви, които вълнуват поета и в останалото му творчество. 1.      Заглавие и подзаглавие на творбата – смислови внушения „Хайдути“ събира в себе си две противоположни значения. От една страна – тази на официалната османска власт – хайдутите са хора, които са извън закона, с други думи – разбойници. Ала техните подривни действия се преосмислят от оценката на онези, които виждат в лицето на хайдутите защитници. Това противоречие намира израз и в Ботевото стихотворение – при описанието на Чавдар войвода – героят е въведен с две роли – на защитник на слабите и онеправданите („крило“ за сиромасите), но и като заплаха за официалната власт („турски сердари“). „Хайдути“ носи п...

„На прощаване“ от Христо Ботев – изразни средства и внушения

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в ...