Пътуващият човек у Алеко Константинов („До Чикаго и назад“)

Анализ върху "До Чикаго и назад" за матура, 12 клас

Пътят е символно натоварено пространство, метафора на човешкия избор. Независимо дали предполага завръщане или не, чрез пътя се осмисля човешката съдба. Когато за пътуващия човек няма връщане назад, то тогава той е обречен на скитничество и бездомност (мотив, който по-късно символистите ще развият в творчеството си).

Човекът, ситуиран на пътя, често е изправен пред морални и житейски дилеми. Алеко създава няколко типа пътуващи герои. Този, който опознава, изучава и сравнява чуждия свят с родния („До Чикаго и назад“), той съумява да извлече точна представа за преимуществата и недостатъците на не-нашия свят. Макар и субективни, неговите оценки са съвкупност от ентусиазъм и трезв разсъдък. Прекланяйки се пред красотата на Ниагарския водопад, героят и иронично описва човека-машина, лишен от личностни характеристики и сравнен с болт от механично чудовище, което функционира в името на материалното.

Алеко Константинов определя пътеписа „До Чикаго и назад“ като „леки, хвърковати бележки“. Заглавието подсказва, че не по-малко важен от пътуването към един нов свят е и пътят „назад“, към отечеството, с чието настояще пътеписецът сравнява всичко, което вижда по време на пътуването си. Пътуващият човек е изправен пред необходимостта да описва сравнявайки, да търси общото, да хвърля мостове между двата свята, да описва връзки, надмогващи разделянето във времето. Новият свят е друг, чужд, но и „чуден“, омагьосващ човека. Героят от пътеписа се е превърнал в медиатор между своите и чуждите ценностни и културни системи.

Когато се среща с Америка и нейната действителност, описаните впечатления са противоречиви. Разказвачът е възхитен от богатите възможности на Новия свят, но от друга страна мирогледът му на хуманист го кара да се замисли с горчивина над някои тревожни страни от американския живот. Чрез „До Чикаго и назад“ авторът разкрива една действителност, която крие своята същност дълбоко под видимия материален просперитет и разкрепостяването на личността. Разколебани са устоите на нравственото, на почтеността, разкъсана е целостта на личността, отнета е волята на човека.

Още когато попада на брега на Ню Йорк след дългото презокеанско пътешествие, писателят е поразен от изключителната динамичност на живота в Америка и от колосалните размери на сградите и съоръженията. Докъдето стига погледът на новопристигналия, се вижда едно трескаво, бясно, вавилонско движение. Стотици фабрични комини обгръщат с пелена целия град. Като някакъв колос дреме Бруклинският мост. Хората, чиито ръце са сътворили тази шеметно движеща се техника, изглеждат малки и жалки пред творенията си.

Възхищението на Алеко от американската свобода и равноправие, от държавното устройство и от общинското самоуправление, за които е чел в книгите, се сблъсква с една противоречива действителност. Пътуващият човек е заподозрял, че материалното преуспяване заплашва човешкото у човека. Той става свидетел на дехуманизацията на американското общество, за да заключи, че само разцветът на личността ще придаде морална стойност на материалния прогрес и на обществения напредък.

Единствената ценност, която винаги и навсякъде си остава константна, е природата. В пътеписа авторът противопоставя красотата, чистотата и силата на природните картини срещу социалната човешка уродливост.