Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета Ботев

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...

„Хайдути“ на Христо Ботев – анализ за НВО + речник на архаичните думи

  Анализ на "Хайдути" за НВО по БЕЛ, 7 клас Стихотворението „Хайдути“ е отпечатано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“, когато Христо Ботев е пребивавал в Одеса. Това е незавършена творба, която е от първите, които Ботев публикува, но в нея могат да се открият много теми и мотиви, които вълнуват поета и в останалото му творчество. 1.      Заглавие и подзаглавие на творбата – смислови внушения „Хайдути“ събира в себе си две противоположни значения. От една страна – тази на официалната османска власт – хайдутите са хора, които са извън закона, с други думи – разбойници. Ала техните подривни действия се преосмислят от оценката на онези, които виждат в лицето на хайдутите защитници. Това противоречие намира израз и в Ботевото стихотворение – при описанието на Чавдар войвода – героят е въведен с две роли – на защитник на слабите и онеправданите („крило“ за сиромасите), но и като заплаха за официалната власт („турски сердари“). „Хайдути“ носи п...

Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас

История на българската литература за матура 1. Модерни времена (развой на западноевропейската литература) – нач. на 19в. 1.1   Романтизъм – края на 18в. – 50те години на 19в. 1.2   Реализъм – средата на 19в 1.3   Модернизъм – нач. на 20в. 1.3.1        Символизъм 1.3.2        Импресионизъм 1.3.3        Експресионизъм Символизъм – 1880-1920 Особености: наличие на манифест; обръщане към езика като извор на нови възможности; изкуството не като подражателно, а като ново и непознато; творецът е надарен с въображение и усет да улови връзките, които ще предадат друг смисъл в езика; словото като музика – Пол Верлен; Рембо се фокусира върху усещането за ритъм; сливане на природата с душевното състояние на лир. Аз. Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас 1.     Христо Ботев – късно Възраждане Особености: гражданска позиция; литератур...

Да проверим: примерни въпроси за матура върху Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов

Примерни въпроси за матура 12 клас:  Ботев, Вазов, Алеко Константинов 1.      Тема на Алековите фейлетони са: А. обществения и нравствен живот на българина през 90-те год. на 19 век Б. философския поглед на твореца към поезията и прозата В . саможертвата в името на свободата на Родината Г . обрисуването на политическите машинации около Априлското въстание и Руско-Турската война 2.      В кой ред всички от изброените стихотворения са от Христо Ботев : А . „Майце си“, „Българският език“, „Хаджи Димитър“ Б . „На прощаване“, „Обесването на Васил Левски“, „ Cis moll “ В. „До моето първо либе“, „Моята молитва“, „В механата“ Г . „Към брата си“, „При Рилския манастир“, „Делба“ 3.      Свържете произведението с неговия жанр: „Под игото“                             ...

„На прощаване“ от Христо Ботев – изразни средства и внушения

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в ...

Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев

Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев Интерпретативно съчинение за матура, 12 клас 1.     Увод В своето творчество Ботев влага огромната си революционна енергия, за да създаде идеята за бунтовника, който изстрадва и съпреживява житейските неправди и идеалите на борбата. В сакралното пространство, сърцето, героят е скътал образите на Родината, майката, любимата. 2.     Теза Образът на майката традиционно се свързва с родовото пространство. Тя е утеха и подкрепа за лирическия герой в борбата и в изгнанието му. Майката и Родината са тъждествено равни за юнака – борец за свобода в Ботевата лирика. Но Родината-майка може да бъде и мащеха, която обрича сина си на скиталчество. Тази двусмисленост поражда у героя противоречиви чувства. От една страна той се гневи от робството, а от друга изпитва любов, която се свързва с идеята за свободата. Родината е и мястото, където героят сеща любовта и се врича на либето. Образът на любимат...

Христо Ботев – певецът за свобода

Ботев – възрожденски поет Често Ботев е отъждествяван като гений и това е оправдано с оглед на самобитността на неговата поезия. Поетическият му език е жив и експресивен и дори днес, отдавна забравили възрожденските идеали, усещаме силата и динамиката на стихотворенията му. Какво прави Ботев толкова актуален и важен за канона на българската литература? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но бихме могли да откроим на първо време приликите с един друг световноизвестен поет, който успява да синтезира житейската си позиция в творчеството си – Байрон, „лошото момче на английския Романтизъм“. Самият доайен на литературната история, проф. Симеон Хаджикосев, прокарва паралела между двамата, като изтъква, че „поет от Байроново коляно е и нашият Ботев...“ (в Преговор. „Дон Жуан“. София, 2019, р. 10). Не е пропуснато и отношението на литературната критика към двамата, които биват охулвани по-скоро заради житейските си избори, колкото заради посредственост в поезията им. В тази меж...