Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Анализ на "Хайдути" за НВО по БЕЛ, 7 клас Стихотворението „Хайдути“ е отпечатано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“, когато Христо Ботев е пребивавал в Одеса. Това е незавършена творба, която е от първите, които Ботев публикува, но в нея могат да се открият много теми и мотиви, които вълнуват поета и в останалото му творчество. 1. Заглавие и подзаглавие на творбата – смислови внушения „Хайдути“ събира в себе си две противоположни значения. От една страна – тази на официалната османска власт – хайдутите са хора, които са извън закона, с други думи – разбойници. Ала техните подривни действия се преосмислят от оценката на онези, които виждат в лицето на хайдутите защитници. Това противоречие намира израз и в Ботевото стихотворение – при описанието на Чавдар войвода – героят е въведен с две роли – на защитник на слабите и онеправданите („крило“ за сиромасите), но и като заплаха за официалната власт („турски сердари“). „Хайдути“ носи п...