Пропускане към основното съдържание

Публикации

Елин Пелин - "Гераците"

Скорошни публикации

Димчо Дебелянов – поетът с раздвоена душа

Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Д. Дебелянов, „Черна песен“ Димчо Дебелянов е част от онези силни години за българската поезия, когато тя с бързи темпове „догонва“ европейските и световни тенденции, години, в които творят имена като Славейков, Яворов, Кирил Христов, Николай Лилиев. Макар, че създава своята поезия за кратко (от публикуването на първите му стихове до смъртта му минават едва 10 години) Дебелянов остава творчество, пропито от търсенията на модерната душа и световъзприятието на модерния човек. Основни проблеми и мотиви в творчеството на Дебелянов Като поет-символист Дебелянов съумява да вплете в универсални символи (майката, родния дом) индивидуалното преживяване на лир. Аз. Макар всеки поет-символист да се стреми да изгради музикално внушение за света и човека чрез поезията си, при Дебелянов откриваме специфични мотиви – като тъгата по миналото, което не може да се завърне („Д

Пейо Яворов – част II („Маска“, „Две хубави очи“)

След краха на Илинденското въстание и свързаните с това кризи на духовното в обществото, поетът също осъзнава нуждата от търсене на нови начини за изразяване на творческите си търсения и житейски истини. След отпечатването на стихотворението „Песен на песента ми“ се открояват новите художествени търсения на поета. Ролята на твореца е осъзната като търсене-мисия, което преминава през пътищата до достигане на познанието за човека. Формира се и основният извор на трагизъм в късната поезия на Яворов, а именно убедеността в бинарността на човешката душа, в която присъстват както мрака, така и светлината („Две души“). В този конфликт между добро и зло, между смърт и живот се ражда мотивът за страданието. Именно чрез страданието се извървява трънният път към познанието, но то е и Прометеевото наказание за осмелилия се. Прелом в художественото преосмисляне на мисията на поета играе визитата на Яворов в Париж, където той се запознава с френската поезия и култура отблизо. Стихотворение

Пейо Яворов – въпроси за матура и как да отговорим на тях – част I

Яворов е един от най-обичаните и тачени поети в българската литература. За нестихващия интерес към личността и творчеството му говори и наскоро нашумялата история с изнамирането на „изгубени“ негови произведения, които бързо бяха припознати от специалистите, само за да бъдат бързо развенчани след това. Историята на поета, както и на човека, владее съзнанието на читателя и е своебразен „литературен сюжет“. Преди да заплени с поезията си, Пейо Крачолов работи като телеграфист в родния си Чирпан. Знаменитото име, с което го помним и днес, поетът получава от мастития си съвременник – Пенчо Славейков. Реформаторът на българската литература припознава гения на младия си колега по перо и му дава трибуна в списание „Мисъл“. Първите творби на младия Яворов се радват на радушен прием и отразяват вълненията на поета тогава. Преобладават социалните теми като водещ мотив е неравната борба между всевластната природа и нейната неочаквана стихия и човекът, който може да се осланя само на с

Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас

1. Модерни времена (развой на западноевропейската литература) – нач. на 19в. 1.1   Романтизъм – края на 18в. – 50те години на 19в. 1.2   Реализъм – средата на 19в 1.3   Модернизъм – нач. на 20в. 1.3.1        Символизъм 1.3.2        Импресионизъм 1.3.3        Експресионизъм Символизъм – 1880-1920 Особености: наличие на манифест; обръщане към езика като извор на нови възможности; изкуството не като подражателно, а като ново и непознато; творецът е надарен с въображение и усет да улови връзките, които ще предадат друг смисъл в езика; словото като музика – Пол Верлен; Рембо се фокусира върху усещането за ритъм; сливане на природата с душевното състояние на лир. Аз. Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас 1.      Христо Ботев – късно Възраждане Особености: гражданска позиция; литературата като инструмент за моделиране на идейни позиции; образът на „събудения човек“ и на бунтовника; свободата като висша ценност; допирни точки с образци на фолк

„Неразделни“ от Пенчо Славейков – анализ за НВО

Баладата [1] „Неразделни“ от сборника „Епически песни“ на Пенчо Славейков разгръща мотива за силата на любовта. Силната и истинска любов устоява на волята на родителите, на времето и смъртта – тя е безсмъртна. Лирическият говорител разказва за историята, на която неволно става довереник – кичестата калина, под която е спрял да се отмори, говори чрез шумоленето на листата си, в тяхната песен се крие и разказа за любовта на двама млади, които не могат да бъдат заедно, защото съюзът им не е благословен от родителите. Стиховете „ Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?/За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" внушават чрез реторичния въпрос силата на споделената и вярна любов, която може да устои на всичко. Смъртта, която се мисли за край на всичко земно, дори тя не може да отлъчи влюбените и чисти сърца. Героят е прозрял тази истина и за да се съедини с любимата, той избира смъртта пред живота. Трагичната му смърт е съжалявана от съселяните, които разб

„Ралица“ на Пенчо Славейков – анализ за матура

Поемата „Ралица“ е включена в сборника „Епически песни“. Характерното за нея е, че може да бъде четена като реплика на Славейков-син към неговия баща, Петко Славейков, и произведението му „Изворът на белоногата“. Това, което сближава двете произведения е битовата трактовка – т.е. описанието на сюжет из обикновения селски живот – както и изобразяването на силни и „несломени“ героини. Текст на произведението  тук Какво е характерно за „Ралица“? 1.      На фона на делнична обстановка, Славейков разгръща нравствен, морален конфликт. Любовта и ревността се противопоставят като два импулса – единият съграждащ, а другият рушащ. Стихията на чувствата е показана като мощна и непреодолима, незачитаща правила и норми. Гневът на Стоичко и импулсът му да убива са „подплатени“ с описание на снежната виелица, която всява суеверен страх в душите на героите – „лютата хала“ връхлита живота им и го променя из основи. Любимият на Ралица е покосен от ревнивата ръка на Стоичко, а самият той