Литература за НВО и матура

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в

Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев Интерпретативно съчинение за матура, 12 клас 1.     Увод В своето творчество Ботев влага огромната си революционна енергия, за да създаде идеята за бунтовника, който изстрадва и съпреживява житейските неправди и идеалите на борбата. В сакралното пространство, сърцето, героят е скътал образите на Родината, майката, любимата. 2.     Теза Образът на майката традиционно се свързва с родовото пространство. Тя е утеха и подкрепа за лирическия герой в борбата и в изгнанието му. Майката и Родината са тъждествено равни за юнака – борец за свобода в Ботевата лирика. Но Родината-майка може да бъде и мащеха, която обрича сина си на скиталчество. Тази двусмисленост поражда у героя противоречиви чувства. От една страна той се гневи от робството, а от друга изпитва любов, която се свързва с идеята за свободата. Родината е и мястото, където героят сеща любовта и се врича на либето. Образът на любимата съчетава интимните чувства

Ботев – възрожденски поет Често Ботев е отъждествяван като гений и това е оправдано с оглед на самобитността на неговата поезия. Поетическият му език е жив и експресивен и дори днес, отдавна забравили възрожденските идеали, усещаме силата и динамиката на стихотворенията му. Какво прави Ботев толкова актуален и важен за канона на българската литература? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но бихме могли да откроим на първо време приликите с един друг световноизвестен поет, който успява да синтезира житейската си позиция в творчеството си – Байрон, „лошото момче на английския Романтизъм“. Самият доайен на литературната история, проф. Симеон Хаджикосев, прокарва паралела между двамата, като изтъква, че „поет от Байроново коляно е и нашият Ботев...“ (в Преговор. „Дон Жуан“. София, 2019, р. 10). Не е пропуснато и отношението на литературната критика към двамата, които биват охулвани по-скоро заради житейските си избори, колкото заради посредственост в поезията им. В тази меж