Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Анализ на "Опълченците на Шипка" за НВО по БЕЛ, 7 клас „Епопея на забравените“ Текстове на одите „Епопея на забравените“ е механизъм за сътворяване на националния мит. Цикълът от оди гради пантеон от герои, съхраняващи идеалите на епохата на Възраждането. Левски, Раковски, Караджата са мерилото за героичност, величие и безсмъртие на идеалите. Героите се проектират върху колективното съзнание. Те се извисяват като модели на поведение и образци за подражание. Националните герои са представени чрез своята изключителност и свръхчовешка същност. Конфликтът между срама и славата се изразява в противопоставянето на националния пантеон от герои (представители на най-достойното време – Възраждането) и образа на Вазовия съвременник. „Опълченците на Шипка“ Националният пантеон, чрез едно настъпателно градиране на одите, достига до своята кулминация чрез увековечаването на българския народ. „Опълченците на Шипка“ е одата, която затваря смисловата рамка в епопеята. П...