Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев

Родината, майката и любимата в поезията на Христо Ботев

Интерпретативно съчинение за матура, 12 клас

1.    Увод

В своето творчество Ботев влага огромната си революционна енергия, за да създаде идеята за бунтовника, който изстрадва и съпреживява житейските неправди и идеалите на борбата. В сакралното пространство, сърцето, героят е скътал образите на Родината, майката, любимата.

2.    Теза

Образът на майката традиционно се свързва с родовото пространство. Тя е утеха и подкрепа за лирическия герой в борбата и в изгнанието му. Майката и Родината са тъждествено равни за юнака – борец за свобода в Ботевата лирика. Но Родината-майка може да бъде и мащеха, която обрича сина си на скиталчество. Тази двусмисленост поражда у героя противоречиви чувства. От една страна той се гневи от робството, а от друга изпитва любов, която се свързва с идеята за свободата. Родината е и мястото, където героят сеща любовта и се врича на либето. Образът на любимата съчетава интимните чувства на героя, тя е тази, която ще го посрещне, заедно с майката, в претворения космос. Но може и да го отклони от пътя на борбата.

3.    Доказателствена част

Майката

Образът на майката от „На прощаване“ е ключов – тя е въплъщение на родното и познатия, домашен свят. Майката е изповедник и към нея са отправени най-съкровените слова на сина. Цялото стихотворение е израз на копнежите и чувствата на Аз-а, стремежите към борба и отвоюване на свободата. Изповедта на героя е изтъкана от полярни чувства. От една страна, той говори на майката за своята любов към родното, но и дава воля на горчивината и гнева от робската участ на родината.

По подобие на майката от „На прощаване“, която е орисана „за първо чедо да жалиш“, образът на майката в стихотворението „Хайдути“ също е поставена пред избора на сина си. Нейната мъка и страдание имат по-отявлен интимен характер, ала въпреки своите съкровени чувства, тя не пречи на избора на героя. По този начин тя пренебрегва личната си мъка в името на националния идеал.

В „Майце си“ жената, даваща живот, е представена като най-близкото до сърцето на лирическия герой същество. Но майката е представена и като мащеха, която чрез своите клетви обрича своя син на скиталчество и страдание. Така тя се вписва в картината на преобърнатия ценностен свят: „ти ли си, мале, тъй жално пела,/ ти ли си мене три години клела“.

Родината

У Ботев се наблюдава особено тъждество между Родината и майката. Чрез него прозира и искрената и голяма любов на героя към Отечеството. В стихотворението „Обесването на Васил Левски“ картината на света се допълва от страдащата майка, асоциативно свързана с Родината. Обръщението „Българийо“ е смислово обагрено от значението на майката, загубила „един син“. Идеята за жертвената смърт като извор на всеобхватна трагичност се допълва от образа на плачещата майка-Родина. Чрез тази печал можем да доловим асоциативни връзки с образа на страдащата Богородица.

Допълнителни произведения за анализ: „Борба“ – всеобхватната картина на робството; синекдохата „бащино огнище“ и конотациите му за робството в „На прощаване“; контрастът „робска земя“ – „пеещ Балкан“, очертан в „Хаджи Димитър“. „Към брата си“ и „В механата“ – образа на Родината чрез негативните робски явления.

Либето

Назоваването на адресата още в заглавието на „До моето първо либе“ обуславя изповедността на лирическия глас. Чрез драматичното отхвърляне на любовта като съкровено интимно преживяване, героят осъществява своето ново раждане в пространството на народното страдание и на националния идеал. Гласът на любовта е заглушен, за да зазвучи този на онеправдания народ, на роба, търсещ възмездие и свобода. Миналото е отхвърлено, обречено е на забрава, защото се асоциира с духовното робство и безумието на интимното. Образът на либето се свърза с интимните чувства и отклонява героя от пътя на борбата. Заради тази нейна сила, любимата е отхвърлена, но съпричастна с борческите идеали на героя, тя е приета като посредник за саможертвения подвиг.

Допълнителни произведения за анализ: образът на любимата в „На прощаване“

4.    Заключение

Образът на либето, както и този на Родината, са двойнствени образи, съчетаващи любов и гняв, отрицание. Любимата е приета само, когато е съпричастна с борбата. Родината е пространството на злото и поробителя, но и подтик към саможертвена борба и подвиг за постигане на свободата. Като част от родния дом, майката-изповедник е подкрепа за своя готов на саможертва син. Тя е тази, която ще приеме идеята за бунта и ще съхрани и предаде завета за героичния подвиг.