Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното
Анализ на "Неразделни" за НВО по БЕЛ, 7 клас
Баладата[1] „Неразделни“ от сборника „Епически
песни“ на Пенчо Славейков разгръща мотива за силата на любовта. Силната и
истинска любов устоява на волята на родителите, на времето и смъртта – тя е
безсмъртна.
Лирическият говорител разказва за историята, на която
неволно става довереник – кичестата калина, под която е спрял да се отмори,
говори чрез шумоленето на листата си, в тяхната песен се крие и разказа за
любовта на двама млади, които не могат да бъдат заедно, защото съюзът им не е
благословен от родителите.
Стиховете „ Верни думи, верна обич, има ли за тях
развала?/За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" внушават чрез реторичния
въпрос силата на споделената и вярна любов, която може да устои на всичко. Смъртта,
която се мисли за край на всичко земно, дори тя не може да отлъчи влюбените и
чисти сърца.
Героят е прозрял тази истина и за да се съедини с
любимата, той избира смъртта пред живота. Трагичната му смърт е съжалявана от
съселяните, които разбират силата на стремежа да любиш въпреки всичко. Когато девойката
разбира за смъртта на любимия, тя също не се колебае да го последва в отвъдното,
за да избяга от този „лъжовен свят“. Действията на двамата млади имат аналог в
западноевропейската литература, където английският драматург Шекспир съчинява
подобен финал за своята трагедия „Ромео и Жулиета“.
За героите от „Неразделни“ смъртта не е истинна, те
продължават да живеят превъплътени в явор и калина и любовта им, която е
преодоляла дори смъртта, ги свързва алегорично чрез преплетените клони и вейки.
Ала безсмъртие те си осигуряват и чрез „тъжната песен“,
която лирическият аз изпява за тях, за да съхрани тази силна любов, която се е
съхранила през тленността. За да затвърди думите: „За сърцата що се любят и
смъртта не е раздяла..."
Раздялата се противопоставя на любовта, тя е
истинският антипод, ала за силните сърца на двамата млади нищо не е в състояние
да ги отклони от избрания път: да бъдат с любимия на всяка цена.
Чрез повторението на основни мотиви – любещите се
сърца, смъртта не е раздяла – се постига цялостното внушение на баладата:
любовта е по-силна от всичко, дори и от смъртта.
Коментари
Публикуване на коментар