Христо Ботев – певецът за свобода

Ботев – възрожденски поет

Често Ботев е отъждествяван като гений и това е оправдано с оглед на самобитността на неговата поезия. Поетическият му език е жив и експресивен и дори днес, отдавна забравили възрожденските идеали, усещаме силата и динамиката на стихотворенията му.

Какво прави Ботев толкова актуален и важен за канона на българската литература? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но бихме могли да откроим на първо време приликите с един друг световноизвестен поет, който успява да синтезира житейската си позиция в творчеството си – Байрон, „лошото момче на английския Романтизъм“. Самият доайен на литературната история, проф. Симеон Хаджикосев, прокарва паралела между двамата, като изтъква, че „поет от Байроново коляно е и нашият Ботев...“ (в Преговор. „Дон Жуан“. София, 2019, р. 10). Не е пропуснато и отношението на литературната критика към двамата, които биват охулвани по-скоро заради житейските си избори, колкото заради посредственост в поезията им. В тази междуавторова връзка, в приликите между двама бунтовни поети, успели да изразят непреходни човешки идеали и с това обезсмъртили имената си в историята, можем да намерим мястото на Ботев не само като достоен творец от нашенския канон, но и поет от световната литература.

Заради делата си в борба за освобождаване на родината, Ботев не успява да остави обемисто творчество, но поетическата му дарба се проявява достатъчно отчетливо в единствената му стихосбирка, издадена в съавторство със Стамболов – „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, 1875. Отделни негови произведения се печатат и във вестниците, циркулиращи по това време. Не бива да забравяме, че освен поет, Ботев е и остър публицист като фейлетоните му са изпълнени с онези „болезнени истини“, които отекват и от някои от поетическите му произведения.

Ботев – основни теми

Основните теми, които занимават поета и намират отражение в творчеството му, са големите теми за робството, борбата и свободата. Техните отличителни образи и символи бихме могли да открием у Ботеви предшественици като Добри Чинтулов. Пезията и въобще творчеството на възрожденските дейци гравитира около тези топики. Това, което отличава Ботевата поезия като оригинално и самобитно творчество, е начинът, по който поета успява да „манипулира“ поетическия език, така че да създаде ясна, емоционално обагрена, стилово издържана представа за света на робството, героичността на бунтовника, готов да жертва живота си, за да постигне така лелеяната свобода за родината. У Ботев откриваме и дълбоко екзистенциални проблеми като отказа от личното в името на борбата и бунта. Поетът осъзнава в каква степен заветът, словото предадено на братята, е от съществена важност за успешния завършек на делото.

Затова казваме, че основен ключ за четене на Ботевата поезия е това единство между слово и дело. Особено видно е това в произведения като „На прощаване“, където, наред със саможертвата на бунтовника, е от съществено значение да се предаде разказът за подвига и мотивите за саможертвата на наследниците, братята. Именно заветът осмисля подвига и го превръща в значещо дело и прави от бунтовника герой. Активни механизми на героизиране можем да открием в стихотворението „Обесването на Васил Левски“ и баладата „Хаджи Димитър“. Минорността на първото, където основен мотив е песента, тоест включването на героя във фолклорно-митологичното пеене на целия народ, създава представата за безсмъртието, което въпреки тленната смърт, откроява героя като „едничък син“. В „Хаджи Димитър“ отново се появява песента като маркер на безвремието, защото тя не се вписва в линейното времепротичане. Тук е важно да се отбележи и че сегашното време на глаголите „тече ли, тече“ отново отвеждат към „невъзможната“ смърт на героя. Безсмъртните герои в Ботевото творчество най-силно застъпват идеята за подвига като висша ценност, като единствения път на преход между робството и свободата. Именно бунтът, саможертвената смърт, героизмът са онези стълбове, които ще изградят свободата.

Много от днешните читатели на Ботев не успяват да разберат патоса на произведенията му, но това, което може да ги привлече към творчеството му е не криворазбраният национализъм, а изтъкването на онези елементи от поезията на поета, които са актуални и днес. Такава роля играе засилената изповедност в творчеството на Ботев. Лирическият Аз отправя своите слова към майката, към либето, към братята по съдба и онези, които патриотстват само по кръчмите. Личното говорене, обръщението към онези, които считаме за най-близки, са допирните точки на Ботев със съвремието. Тази емоционална страна на лирическия говорител е близка до обикновения човек и въпреки подвига и саможертвата го прави същество от „бяло месо“ и „черни кърви“. Цялата палитра от емоции – от възторга до отчаянието и горчивината – засилват искреността и истиността на Ботевата поезия. За нас може да е необичайно, че лирическият говорител в „До моето първо либе“ отхвърля любовните песни в името на любовта към родината и дълга по освобождаването ѝ, но тъкмо този призив към любимата е и призив към това тя да го разбере, да осъзнае необходимостта от насочването на усилията му в борбата за свобода. Отхвърлянето на личното, на интимното отново е част от изграждането на образа на героя, за когото няма друго освен заветното „смърт или свобода“.

Ботев и свободата

Робската люлка, змията, черните кърви, куршуми и плач на деца са все „реквизит“ за изобразяване на робството в Ботевата поезия. Наред с това имаме и изобличаване на фалшивите идоли и на вярата, която проповядва само овче смирение („Елегия“, „Моята молитва“). Робството във всичките му проекции – национално, лично, духовно -  е красноречиво описано и натуралистично пресъздадено. Ала как е изобразена свободата? У Ботев тя е по-скоро проекция, възжелана реалност, най-страстен копнеж. Ала нейното най-точно описание, може би, се корени в многоточието „пък тогаз...“ от „На прощаване“. Да, свободата е не робството, отхвърляне на полумесеца и собствена свободна страна, но героят ще е жертвал себе си, за да я постигне и следователно не може да опише измеренията ѝ. Свободата е мечта и за да се постигне, трябва да се извърви трудният път на бунта и борбата.
Четете за Ботев и произведенията му тук.
А повече от нас за творчеството на Ботев:
1. https://literaturatazamaturata.blogspot.com/2020/02/blog-post_20.html
2. https://literaturatazamaturata.blogspot.com/2020/02/blog-post_29.html