Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас
Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния
тон на творбата, повелителнто наклонение
в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката.
Лирическият говорител
се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор,
също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни
убеждават множеството глаголни форми в повелително
наклонение: не плачи, не тъжи,
проклинай, прости, прощавай и т.н.
Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява
беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска
народа, превръщайки хората в роби.
Последващата анафора (повторението „там“) гради
носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой.
Темпоралията „утре“
в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира
съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в заглавието на
творбата. То е и поглед към бъдещето, към двете алтернативи на
борбата-саможертвената смърт или победното завръщане. Топонимията (тиха бяла
Дунава) разделя родното от чуждото пространство, тя е граница, разделяща
пространството по хоризонтала.
„бяло ми месо по
скали/...черни ми кърви в земята“ – по иносказателен
начин поетът разкрива дългия и мъчителен път към свободата, която може да
бъде постигната само чрез смъртта на героя. Въпреки че тялото на загиналия за
свобода е „в земята“, духът му се извисява до царството на орлите, заради
героичната саможертва.
Инверсията „песен
юнашка“ въвежда мотива за песента като заветно слово, като заклинателно слово,
което ще обезсмърти подвига на юнака в паметта на неговите братя, които на свой
ред ще подемат борбата на падналия.
„Прости ме и веч прощавай“ – употребените глаголи „прости“ и „прощавай“, освен че отвеждат към двоякото значение, заложено в акта на прощаване, се различават и по морфологичния признак свършен-несвършен вид на глагола. Така „прости“ отвежда към значението „дай ми прошка“, докато „веч прощавай“ семантично се обвързва с раздялата.
Искате да научите още за Ботев и неговото творчество? Прочетете и другите статии, посветени на темата: Родината, майката и любимата в поезията на Ботев ; Христо Ботев - певецът за свобода
Коментари
Публикуване на коментар