Героите на „Под игото“ – между възторга и покрусата

Анализ върху героите на "Под игото" за матура, 12 клас

1

.     Увод

Като първи български роман „Под игото“ е един от народопсихологически портрет, съставен от вещото перо на „народния поет“ Вазов. Той изобличава съвкупността от качества, които българите са готови да покажат или да скрият по време на борбата срещу турското владичество.

2.     Теза

Сплитайки колоритни плетеници от интересни и двупластови герои, писателят съставя картината на покрусата и възторга. Опиянението по Априлското въстание дава на Вазов историческа реалност, върху която да съгради художествена такава, създавайки образите на другите, „лудите“. Всички проявяват симптомите на общото опиянение. Завладени от ритуална храброст, те са чистосърдечни и свободни, герои, които в хода на романа, се трансформират от прагматици във вярващи. Бойчо Огнянов е персонажът, който раздвижва повествованието и пренася в Бяла Черква размирните идеи. Той е герой извън колектива и рода, чиято жизнена философия е изградена върху лелеяната мечта за свободна България. Кралича е идеалист, обхванат от възторга на бунта. Останалите герои се групират според това дали са съпричастни или не. Обхванати от лудост, отдали цялата си сила на приготовленията за бунт, персонажите от „Под игото“ се люшкат между възторга в разгара на събитията и покрусата от потушаването на въстанието.

3.     Аргументативна част

„Силистра Йолу“

В главата „Силистра Йолу“ се разкрива философията на жизнеустойчивостта, на дребното удоволствие, на примирението и страха. Философия, култивирана в условия на робство, защото „един народ поробен, макар и безнадеждно, никога не се самоубива: той яде, пие и прави деца. Той се весели“. Говоренето за свободата придава плътност на българското битие, но и очертава пред човека перспективата на пътуването от думите към действията. Тъкмо дивата, прекрасна зелена морава е обявена за обетованата земя. В сърцето на този природен празник, разиграващ се вън от града, тялото е удовлетворено, а свободата е „изиграна“ именно чрез ситото тяло. Имитирайки боя с турците, като се използват вилиците и ножовете, с които до преди малко са се хранили, героите изявяват своята храброст, но когато врага го няма. Великата, поетична идея за свободата е принизена до телесно-ритуалното.

„Пиянството на един народ“

В контраст със „Силистра Йолу“, „Пиянството на един народ“ е възхвала и митологизиране на духовното израстване на българския народ.

-                  Роля на пророчеството и неговата ирационална мощ;
    -  Цитатът от одата „Каблешков“

„Лудите“

В „Под игото“ Вазов се стреми да създаде герои на тъмнината, които да са силни чрез своите човешки слабости. Лудостта е пресъздадена като градивна сила. Героите на другостта са онези, които са с чисти сърца и приемат освобождението на Родината като национален дълг.

           -        Пътят на промяната и ценностното осъзнаване;

            -        Прояви на лудостта: податливост на странни знаци, ритуална храброст и неадекватно поведение.

Бойчо Огнянов

С появата на Бойчо Огнянов започва промяна в другите, сърцата и умовете на Белочерковченци. Той е герой, принадлежащ на пространството на пътя, свободен герой, който е отдал живота си в борба за свобода. Преображенията на лудостта в неговия образ се появяват с пламенните му речи.

            -        Героят с много имена;

            -        Герой за подражание;

-               Появата му и активизиране на духа на въстанието

Соколов – герой на възторга

Докторът е необременен от страх, готов е да умре за идеята. Лудостта е обхванала цялата му същност на свободен човек и той нито за миг не се поколебава в своите принципи и идеали.

-                 Мечката Клеопатра – метафора за дивата и необуздана идея за свобода, която свободолюбивия доктор се захваща да опитоми, т.е. да превърне идеята в реалност

Рада – сирачето с мъжка решимост

Чрез нейния образ се въвежда мотивът за любовта, чрез нея тя се свързва с бунтовника Огнянов и света на „лудите“

4.     Заключение

В третата част на романа царува атмосфера на потрес и отчаяние – малцина остават верни на своето щастливо безумство. Сред тях са всички маргинални герои на Вазов: Милка приютява Соколов; Колчо изпълнява последната си задача; Рада умира в бой; Мунчо не приема действителността и продължава да живее в метафоричния си свят. Вазов създава „Под игото“, като го обогатява със своите уникални герои. Поставяйки ги в непривични ситуации и в кризисни моменти, авторът заключва, че „както младите народи, така и младите хора са поети“.