Лицата на бай Ганьо

Анализ на "Бай Ганьо" за матура, 12 клас

1.     Алековия "Бай Ганьо"

Алеко Константинов създава „Бай Ганьо“, за да представи своята гледна точка за сблъсъка между „Изтока“ и „Запада“, за сложната борба между европейските принципи, към които се стреми младата нация след Освобождението, и бруталната реалност в България. Бай Ганьо е въплъщение на проблематичния българин, загубил своя идеал. Обособяването на две основни повествователни части в книгата предполага съотнасяне на две пространства и два типа изяви на героя – Европа и България, изявите на различния в чуждия свят и на близкия в родния. Отделните разкази за героя обуславят многоаспектността на изображението и калейдоскопичното представяне на персонажа.

2.     Теза върху "Бай Ганьо"

Бай Ганьо превръща своето тяло в обект на другите погледи, предмет за разглеждане, почуда, страх и отвращение. Чрез стремежа си да бъде видян той се идентифицира с фигурите на властта, защото видимостта на тялото означава власт, а невидимостта – обществена незначителност. Да бъде видян е равностойно за Бай Ганьо на това да съществува. Героят общува със света, поглъщайки го. Той изговаря философията на прагматизма и оцеляването, сведена е до дефиниране на консуматорството и представя фигурата на телесно битуващия, поглъщащия човек.

3.     Аргументативна част

Телесното

Основните мотиви в книгата „Бай Ганьо“ – този за гледането и виждането, за преобличането и за пътуването - представят бай Ганьо като герой, в който се преплитат множество различни черти, но и невъзможността той да претърпи положителна еволюция. Присъствайки в чуждия свят, героят се характеризира чрез отношението си към и с другите, различните. Бай Ганьо е агресивен , представен е като варварин сред една древна култура, отличава се с простащината си. За него чуждото е опасност. Връзката между героя и средата, в която е попаднал, е трагична. Отношението към сънародниците му е експлоататорско и подчертано доминиращо. Бай Ганьо е агресивен чрез натрапчивото си телесно присъствие, акцентът е върху тялото, като дори чувствата са назовани с телесни признаци: вежлив – „мазен“, влюбен – „мазни очи“.

Белгийската мантия, която прикрива същността на героя, ще бъде постепенно смъквана, докато под нея не лъсне истинската същност на бай Ганьо. Чрез мотива за преобличането – облеклото е означаващо за невъзможността на промяната – става ясно, че „белгийската мантия“ и „агарянският ямурлук“ не са обикновени колоритни характеристики, а символи с голяма смислова натовареност. Първият е събирателен за едно политическо състояние – робството, от което току-що се е отървала България. А вторият – стремежите и претенциите на българското общество към европейското цивилизационно и политическо състояние. Текстът е уникален в способността си да използва играта на погледи като модел за изграждане на повествователни ситуации. Преобладаващи са събитията, в които е „проиграно“ умението да виждаш или да бъдеш видян. Затова и героят се стреми към видимост с всички налични средства: дрехи (събличане и преобличане), слово (подписва се в книгата за гости или издава вестник), натрапчиво поведение (епизодът в банята). Така дрехите, словото и поведението се превръщат в знаци на желанието за власт.

Мотивът за пътуването

Основен мотив в текста е този за пътуването , но разгърнато с обратен знак. Героят е представен в нарцистичното си битие – той не държи да види света, а да бъде видян, да подчини и обсеби, да присвои чуждото пространство. Пътувайки през Европа, героят се опитва да я побългари, нехаейки за нейните културни ценности и красоти. За него най-важен е полученият безплатно обяд, придобитата изгода и присвоеното. Скъперничеството на Бай Ганьо е оправдано в името на „най-висшата“ ценност – келепира. А той намира най-краткото разстояние между инстинкта и неговото задоволяване.

 „Бай Ганьо у Иричека“

В тази част са изложени идейно-политическите възгледи, житейската философия на келепира, присъщи на бай Ганьо. Тук за първи път героят изказва желанието за власт и политическо хамелеонство. Героят общува със света, поглъщайки го: парите, храната, дрехите, жените – изразяват многообразните форми, в които може да бъде поглъщан света. Те са част от келепира – това е всичко, което може да бъде притежавано без усилие, еволюция без адаптация към реалността. „Кьоравото“ е метонимичен заместител на келепира.

Втора част

Докато героят е повече сам в Европа, а българите там не са от неговата природа, то в България той се мултиплицира, чувства се в свои води, тук няма кой да снижава и потиска самочувствието му. Бай Ганьо си е намерил компания по свой образ и подобие. Във втората част на книгата героят е разкрит чрез преките си действия. В родното пространство той показва цялата трагичност на собственото „Аз“, характеризиращо се като безскрупулен обществен хищник, зоологически индивидуализъм. Във втората част бай Ганьо става вожд и идеолог на една озверяла тълпа, домогваща се до възлови позиции в политическия живот, влияят върху управлението, полицията, печата, прилагат прийомите на силните на деня в най-долен вариант.

4.     Заключение

Героят се налага над всичко, той преобладава над всички и с безбройните си превъплъщения налага усещането за мнозинство. Бай Ганьо умее да се маскира, да играе, да лъже, да се превръща подобно на хамелеон. Цялата му жизнена философия, всичките му действия, са в търсене на келепира, на „кьоравото“. Обличайки или събличайки една или друга дреха, подкрепяйки или отхвърляйки едно политическо управление Бай Ганьо затвърждава своята многолика същност и „смаян гледа авторът как той от анекдотичен смешльо се превръща в жестока действителност“ (д-р Кръстев).

Още за четене: https://liternet.bg/publish31/kalina-galunova/aleko-konstantinov.htm