Пропускане към основното съдържание

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Публикуване на коментар

Пенчо Славейков

Пенчо Славейков за матура, 12 клас

Гледайте нашето видео, посветено на някои от акцентите в творчеството на Пенчо Славейков!




Библиотеката за Славейков:
http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=18&cpos=707000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg&fbclid=IwAR3xSI_sj0mkU2EChmi0W-0ZoEKF1SQedBwa97SbXHlu2kZpFIlJ0nSbeWk

"Пенчо Петков Славейков е син на известния български възрожденски писател и журналист, а след Освобождението и политически деец Петко Р. Славейков.  Роден е в Трявна през  1866 година, където учи в местното училище, но достига само до 2 клас, защото цялото му семейство се премества в Стара Загора през 1875 година. След това сменя още училища в Сливен, Търново и София, а гимназия завършва в Пловдив." - https://bulgarianhistory.org/pencho-slaveikov/

За любовта между Славейков и поетесата Мара Белчева можете да прочетете тук.

Кръгът "Мисъл":

Кръгът "Мисъл" се формира като идейно течение покрай едноименното списание в периода 1892-1907 година. Кръгът е съставен от поетите: Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров, Яворов и литературния критик д-р Кръстьо Кръстев. Основна цел на кръга е реформиране на българската литература, нейното "европеизиране", достигане до стандартите на модерната европейска мисъл и творчество.

Идея: Софийският литературен музей се помещава в къщата-музей на Славейкови, оттам можете да посетите и къщата-музей на Яворов, която е в съседство.
Labels:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Публикуване на коментар
Прочетете още

„Хайдути“ на Христо Ботев – анализ за НВО + речник на архаичните думи

  Анализ на "Хайдути" за НВО по БЕЛ, 7 клас Стихотворението „Хайдути“ е отпечатано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“, когато Христо Ботев е пребивавал в Одеса. Това е незавършена творба, която е от първите, които Ботев публикува, но в нея могат да се открият много теми и мотиви, които вълнуват поета и в останалото му творчество. 1.      Заглавие и подзаглавие на творбата – смислови внушения „Хайдути“ събира в себе си две противоположни значения. От една страна – тази на официалната османска власт – хайдутите са хора, които са извън закона, с други думи – разбойници. Ала техните подривни действия се преосмислят от оценката на онези, които виждат в лицето на хайдутите защитници. Това противоречие намира израз и в Ботевото стихотворение – при описанието на Чавдар войвода – героят е въведен с две роли – на защитник на слабите и онеправданите („крило“ за сиромасите), но и като заплаха за официалната власт („турски сердари“). „Хайдути“ носи п...
Публикуване на коментар
Прочетете още

„На прощаване“ от Христо Ботев – изразни средства и внушения

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в ...
Публикуване на коментар
Прочетете още