„Ралица“ на Пенчо Славейков – анализ за матура

Анализ на поемата "Ралица" за матура, 12 клас

Поемата „Ралица“ е включена в сборника „Епически песни“. Характерното за нея е, че може да бъде четена като реплика на Славейков-син към неговия баща, Петко Славейков, и произведението му „Изворът на белоногата“. Това, което сближава двете произведения е битовата трактовка – т.е. описанието на сюжет из обикновения селски живот – както и изобразяването на силни и „несломени“ героини.

Текст на произведението тук

Какво е характерно за „Ралица“?

1.     На фона на делнична обстановка, Славейков разгръща нравствен, морален конфликт. Любовта и ревността се противопоставят като два импулса – единият съграждащ, а другият рушащ. Стихията на чувствата е показана като мощна и непреодолима, незачитаща правила и норми. Гневът на Стоичко и импулсът му да убива са „подплатени“ с описание на снежната виелица, която всява суеверен страх в душите на героите – „лютата хала“ връхлита живота им и го променя из основи. Любимият на Ралица е покосен от ревнивата ръка на Стоичко, а самият той изчезва след деянието си.

Образът на Ралица

2.     Ралица е централният персонаж в произведението. Въпреки че е все още рядкост да се обрисуват „действени“ жени в литературата, тя остава своята следа в българската литература като героиня, която отстоява своя избор на любов. Отдала вече сърцето си на любимия, тя изразява силата на волята си чрез словото. Думите „ Сърцето силом се не зема./Не е то пита, то се не ломи!“ изразяват нейния стоически характер и мъдростта на сърцето, на което не може да се заповядва или изкушава със скъпи подаръци.

3.     Ралица има тежка съдба. Тя остава сираче като малка и е отгледана от леля си. Въпреки това богатството на Стоичко не я привлича, тя се люби с Иво заради добрите му очи. Очите често се четат като метафора за душата – Ралица е прозряла добротата на своя избраник, видяла е, че сърцето му е като нейното – чисто и добро. Именно очите на сина й я утешават в мъката от загубата на съпруга – те са същите, „преродени“ Ивови очи.

4.     Хубостта на героинята е изтъкната още в началото на поемата, тя е най-личната девойка в селото. Дори слънцето бледнее пред хубостта й, ала колкото и да възхваляват прелестите й, по-старите и мъдри глави от селото знаят, че „много хубаво не е на хубаво“ и с това като че предричат трагедията в живота на героинята. Защо красотата е пагубна? Защото носи завист и показва грозотата у другите – красотата на Ралица предизвиква ревността и черното сърце на Стоичко и той убива, за да отмъсти.

5.     Финалът на произведението най-категорично говори за силата на героинята – макар и изпаднала в тежко положение, овдовяла и принудена да работи от сутрин до вечер, нейното сърце е останало чисто и непокварено. Тя е избрала любовта и тази любов се е увенчала с плод. Отстоявайки избора на сърцето си, героинята се нарежда сред галерията „силни личности“, които Славейков твори в произведенията си – над живота, над бита, над злобата и омразата.