Пропускане към основното съдържание

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното

„Ралица“ на Пенчо Славейков – анализ за матура

Анализ на поемата "Ралица" за матура, 12 клас


Поемата „Ралица“ е включена в сборника „Епически песни“. Характерното за нея е, че може да бъде четена като реплика на Славейков-син към неговия баща, Петко Славейков, и произведението му „Изворът на белоногата“. Това, което сближава двете произведения е битовата трактовка – т.е. описанието на сюжет из обикновения селски живот – както и изобразяването на силни и „несломени“ героини.

Текст на произведението тук

Какво е характерно за „Ралица“?

1.     На фона на делнична обстановка, Славейков разгръща нравствен, морален конфликт. Любовта и ревността се противопоставят като два импулса – единият съграждащ, а другият рушащ. Стихията на чувствата е показана като мощна и непреодолима, незачитаща правила и норми. Гневът на Стоичко и импулсът му да убива са „подплатени“ с описание на снежната виелица, която всява суеверен страх в душите на героите – „лютата хала“ връхлита живота им и го променя из основи. Любимият на Ралица е покосен от ревнивата ръка на Стоичко, а самият той изчезва след деянието си.

Образът на Ралица


2.     Ралица е централният персонаж в произведението. Въпреки че е все още рядкост да се обрисуват „действени“ жени в литературата, тя остава своята следа в българската литература като героиня, която отстоява своя избор на любов. Отдала вече сърцето си на любимия, тя изразява силата на волята си чрез словото. Думите „ Сърцето силом се не зема./Не е то пита, то се не ломи!“ изразяват нейния стоически характер и мъдростта на сърцето, на което не може да се заповядва или изкушава със скъпи подаръци.
3.     Ралица има тежка съдба. Тя остава сираче като малка и е отгледана от леля си. Въпреки това богатството на Стоичко не я привлича, тя се люби с Иво заради добрите му очи. Очите често се четат като метафора за душата – Ралица е прозряла добротата на своя избраник, видяла е, че сърцето му е като нейното – чисто и добро. Именно очите на сина й я утешават в мъката от загубата на съпруга – те са същите, „преродени“ Ивови очи.
4.     Хубостта на героинята е изтъкната още в началото на поемата, тя е най-личната девойка в селото. Дори слънцето бледнее пред хубостта й, ала колкото и да възхваляват прелестите й, по-старите и мъдри глави от селото знаят, че „много хубаво не е на хубаво“ и с това като че предричат трагедията в живота на героинята. Защо красотата е пагубна? Защото носи завист и показва грозотата у другите – красотата на Ралица предизвиква ревността и черното сърце на Стоичко и той убива, за да отмъсти.
5.     Финалът на произведението най-категорично говори за силата на героинята – макар и изпаднала в тежко положение, овдовяла и принудена да работи от сутрин до вечер, нейното сърце е останало чисто и непокварено. Тя е избрала любовта и тази любов се е увенчала с плод. Отстоявайки избора на сърцето си, героинята се нарежда сред галерията „силни личности“, които Славейков твори в произведенията си – над живота, над бита, над злобата и омразата.

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното

Димчо Дебелянов – поетът с раздвоена душа

Анализ върху творчеството на Димчо Дебелянов за матура БЕЛ, 12 клас Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Д. Дебелянов, „Черна песен“ Димчо Дебелянов е част от онези силни години за българската поезия, когато тя с бързи темпове „догонва“ европейските и световни тенденции, години, в които творят имена като Славейков, Яворов, Кирил Христов, Николай Лилиев. Макар, че създава своята поезия за кратко (от публикуването на първите му стихове до смъртта му минават едва 10 години) Дебелянов остава творчество, пропито от търсенията на модерната душа и световъзприятието на модерния човек. Основни проблеми и мотиви в творчеството на Дебелянов Като поет-символист Дебелянов съумява да вплете в универсални символи (майката, родния дом) индивидуалното преживяване на лир. Аз. Макар всеки поет-символист да се стреми да изгради музикално внушение за света и човека чрез поезията си, при Дебелянов откриваме специфич

„На прощаване“ от Христо Ботев – изразни средства и внушения

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в