Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното
Анализ на поемата "Ралица" за матура, 12 клас
Поемата „Ралица“ е включена в сборника „Епически песни“.
Характерното за нея е, че може да бъде четена като реплика на Славейков-син към
неговия баща, Петко Славейков, и произведението му „Изворът на белоногата“. Това,
което сближава двете произведения е битовата трактовка – т.е. описанието на
сюжет из обикновения селски живот – както и изобразяването на силни и „несломени“
героини.
Текст на произведението тук
Какво е характерно за „Ралица“?
1. На
фона на делнична обстановка, Славейков разгръща нравствен, морален конфликт. Любовта и ревността се противопоставят като два импулса – единият съграждащ,
а другият рушащ. Стихията на чувствата е показана като мощна и непреодолима,
незачитаща правила и норми. Гневът на Стоичко и импулсът му да убива са „подплатени“
с описание на снежната виелица, която всява суеверен страх в душите на героите –
„лютата хала“ връхлита живота им и го променя из основи. Любимият на Ралица е
покосен от ревнивата ръка на Стоичко, а самият той изчезва след деянието си.
Образът на Ралица
2. Ралица
е централният персонаж в произведението. Въпреки че е все още рядкост да се
обрисуват „действени“ жени в литературата, тя остава своята следа в
българската литература като героиня, която отстоява своя избор на любов. Отдала
вече сърцето си на любимия, тя изразява силата на волята си чрез словото.
Думите „ Сърцето силом се не зема./Не е то пита, то се не ломи!“ изразяват
нейния стоически характер и мъдростта на сърцето, на което не може да се
заповядва или изкушава със скъпи подаръци.
3. Ралица
има тежка съдба. Тя остава сираче като малка и е отгледана от леля си. Въпреки това
богатството на Стоичко не я привлича, тя се люби с Иво заради добрите му очи.
Очите често се четат като метафора за душата – Ралица е прозряла добротата на
своя избраник, видяла е, че сърцето му е като нейното – чисто и добро. Именно
очите на сина й я утешават в мъката от загубата на съпруга – те са същите, „преродени“
Ивови очи.
4. Хубостта
на героинята е изтъкната още в началото на поемата, тя е най-личната девойка в
селото. Дори слънцето бледнее пред хубостта й, ала колкото и да възхваляват
прелестите й, по-старите и мъдри глави от селото знаят, че „много хубаво не е
на хубаво“ и с това като че предричат трагедията в живота на героинята. Защо красотата е пагубна? Защото носи завист и показва грозотата у другите –
красотата на Ралица предизвиква ревността и черното сърце на Стоичко и той
убива, за да отмъсти.
5. Финалът
на произведението най-категорично говори за силата на героинята – макар и
изпаднала в тежко положение, овдовяла и принудена да работи от сутрин до вечер,
нейното сърце е останало чисто и непокварено. Тя е избрала любовта и тази любов
се е увенчала с плод. Отстоявайки избора на сърцето си, героинята се нарежда
сред галерията „силни личности“, които Славейков твори в произведенията си –
над живота, над бита, над злобата и омразата.
Коментари
Публикуване на коментар