Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас

История на българската литература за матура

1. Модерни времена (развой на западноевропейската литература) – нач. на 19в.

1.1  Романтизъм – края на 18в. – 50те години на 19в.

1.2  Реализъм – средата на 19в

1.3  Модернизъм – нач. на 20в.

1.3.1       Символизъм

1.3.2       Импресионизъм

1.3.3       Експресионизъм

Символизъм – 1880-1920

Особености: наличие на манифест; обръщане към езика като извор на нови възможности; изкуството не като подражателно, а като ново и непознато; творецът е надарен с въображение и усет да улови връзките, които ще предадат друг смисъл в езика; словото като музика – Пол Верлен; Рембо се фокусира върху усещането за ритъм; сливане на природата с душевното състояние на лир. Аз.

Българска литература от Ботев до Елин Пелин – част първа 11 клас

1.   Христо Ботев – късно Възраждане

Особености: гражданска позиция; литературата като инструмент за моделиране на идейни позиции; образът на „събудения човек“ и на бунтовника; свободата като висша ценност; допирни точки с образци на фолклорното; устойчиви епитети.

2.   Иван Вазов

Вазов обвързва традициите на Възраждането с новите търсения на следосвобожденската литература.
Поради това, че Вазов създава произведения в множество „нови“ за литературата ни жанрове, не бихме могли да го причислим към едно литературно направление. Творчеството на Вазов само по себе си е епоха в българската литература. Основното, което ще изтъкнем за творчеството на Вазов е, че създава богата панорама на обществения живот и поставя щекотливи теми за ценностите, които битуват в новото време. В „Под игото“, а и в други произведения, можем да открием влиянието на идеите на Романтизма.

Алеко Константинов 

Продължава да тества ролята на литературата срещу деградирането на ценности в следосвобожденска България.
Алеко Константинов е преди всичко публицист и обществена личност. Именно през погледа си на социално ангажиран деец той пресъздава света на дребния чиновник („Разни хора, разни идеали“) и изразява конфликта между Изтока и Запада („Бай Ганьо“).  В книгата „Бай Ганьо“ централен е въпросът за загубата на идеала.

Пенчо Славейков – поетът-модернист

Славейков освен художествен принос, има и литературно-теоретичен. Той скъсва с възрожденските идеали и се обръща към образците на западноевропейската литература, за да търси нови насоки за българската литература. Той поставя акцент върху твореца и неговата жреческа мисия.

Пейо Яворов – поетът с три лица

В началото на творческия си път Яворов пише стихотворения, посветени на социални теми. Яворов насочва усилията си към борбата на човека с битието („Градушка“). Голяма част от творческата биография на Яворов е заета с възпяване на националните борби („Арменци“, „Заточеници“), което дава основание на редица изследователи да търсят паралели между Яворов и Ботев. Последното Яворово превъплъщение като поет е в търсене на метафизичната истина за човека („Маска“). Стихотворението „Две хубави очи“ и други произведения на поета дават основание за коментар върху ролята на жената в поезията на Яворов и откриване на символистични елементи в късното творчество на поета.

Димчо Дебелянов – поетът-символист

В творчеството му откриваме афинитет към песенността, ритмичността на поетическото слово; изобразяване на мировата скръб; символиката на цветове и образи, които откриваме в кредото на европейските поети символисти.

Елин Пелин – певец на селото

Прозата на Елин Пелин продължава една линия на реалистично представяне на живота на българското село в българската литература. Разказите му се занимават с теми от ежедневието и бита на селянина. Основополагащ конфликт в творчеството му е сблъсъка между града и селото и различните порядки, които диктуват живота на двете места („Гераците“).