Пейо Яворов – въпроси за матура и как да отговорим на тях – част I

Въпроси за матура върху Пейо Яворов, 12 клас

Яворов е един от най-обичаните и тачени поети в българската литература. За нестихващия интерес към личността и творчеството му говори и наскоро нашумялата история с изнамирането на „изгубени“ негови произведения, които бързо бяха припознати от специалистите, само за да бъдат бързо развенчани след това. Историята на поета, както и на човека, владее съзнанието на читателя и е своебразен „литературен сюжет“.

Преди да заплени с поезията си, Пейо Крачолов работи като телеграфист в родния си Чирпан. Знаменитото име, с което го помним и днес, поетът получава от мастития си съвременник – Пенчо Славейков. Реформаторът на българската литература припознава гения на младия си колега по перо и му дава трибуна в списание „Мисъл“. Първите творби на младия Яворов се радват на радушен прием и отразяват вълненията на поета тогава. Преобладават социалните теми като водещ мотив е неравната борба между всевластната природа и нейната неочаквана стихия и човекът, който може да се осланя само на собствените си сили и надежди в неравната битка. Дори в социалната тема, Яворов успява да прокара философски конфликт, който в съзряването си като поет преосмисля в нови форми и контури.

Стихотворението „Градушка“ разгръща картината на една природна стихия, заредена със сляпата жестокост на природата, на фона на която бедния селянин се надява да устои и да запази плодовете на труда си. Сгъстяването на напрежението е в унисон с назряващата тревога на човека, който е лашкан между надеждата и отчаяните, между стихията и връхлитащата съдба. Редуването на картините с възобновяващия се напролет живот и смъртната застиналост преди бурята затвърждават динамиката на основния конфликт в произведението. Макар стихотворението да не описва конкретна случка, напрежението и гъстотата на чувството създават у читателя впечатлението, че е именно така.  

Примерни въпрос за матура:

1.     Коя от изброените творби е свързана с темата за човешкото страдание?

А. „Градушка“

Б. „Спи езерото“

В. „Бай Ганьо“

Г. „При Рилския манастир“

Верен отговор: А. „Градушка“

2.     Кое е вярното твърдение?

А. Името Пейо Яворов не е псевдоним

Б. Яворов не е част от кръга „Мисъл“

В. „Градушка“ е стихотворение от Пейо Яворов

Г.  „Градушка“ е повест

Верен отговор: В

3.     Тема за съчинение: В какво се състои драмата на селяка в „Градушка“

Насоки за конструиране на интерпретативно съчинение:

-        

Образът на стихията – олицетворение на облака като страшилище – той въплъщава най-големите страхове на селянина – загубата на реколтата;

-        Динамиката в отделните части – как селянина изживява тревогите и надеждите си, кръговрата на природата и обработването на земята, добиването на насъщния;

-        Изкараната с труд и пот и постоянни усилия прехрана, неравната битка между малкия човек и всесилната природа;

-        Финалните стихове на произведението – олицетворение на отчаянието на селяните, които сякаш отиват на погребение, защото са изгубили реколтата, сивотата на лицата им, по които сякаш вече е минала сянката на смъртта.

Яворов и националните борби

Малко коментирана част от биографията на Яворов в училище е участието му в чети за освобождението на Македония и близкото му познанство с Гоце Делчев, чиято биография поетът пише. Спомените на Яворов за четничеството са също толкова поетични, колкото и самата му поезия. В тях личи майсторството на ваятел на езика, който умее да си служи със словото виртуозно. Често темите, които поетът залага в произведенията си посветени на националните борби, са повод за паралели между Яворов и Ботев. Наистина, двамата поети могат да бъдат сравнявани в наситеността на емоциите, които техните произведения създават, както и в темите за изгнаничеството и обрисуването на родината като изгубен рай.

В стихотворението „Заточеници“ се рисува типична за времето на националните борби картина – заловени бунтовници пътуват към своето изгнание. Драматизмът на произведението се крие в неотменното пътуване далече от родината и в невъзможността на дейните мъже да променят съдбата си. Стихотворението умело играе с перспективата на отдалечаването, за да покаже съдбата на изгнаниците – раздяла с родината, заточение. Типичните топоси за родното – Вардар, Дунав, Марица и т.н. остават в хоризонта на спомена, когато вече и последният кът на родния край е необозрим. В произведението звучи гласът на осъдените, които се сбогуват със своя „земен рай“ – освен друго, тя е и лирична изповед на онези, за които дните на борба вече са свършили. Буквално заточениците са изгубили твърдта под краката си, корабът на тяхното заточение ги отнася все по-далеч от родното – откриваме противопоставяне между конкретното (родното) и необятното (морската шир). Светът се превръща в сън, защото е изгубена единствената солидна реалност – Родината.

Примерни въпроси за матура:

1.     От кое стихотворение са стиховете:

„И ний през сълзи накипели

обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,

угаснал взор – за сетен път

простираме ръце в окови

към нашия изгубен рай…“

А. „Градушка“

Б. „Арменци“

В. „Моята молитва“

Г. „Заточеници“

Верен отговор: Г

2.     Кое от посочените твърдения е вярно?

А. Пенчо Славейков поставя началото на българския символизъм

Б. Поемата на Вазов „Градушка“ разкрива страданията на селяните, причинени от природните стихии.

В. Поетът Пейо Яворов създава картина на националните борби в стихотворенията „Арменци“ и „Заточеници“

Г. Стихотворението „Арменци“ е на Христо Ботев

Верен отговор: В

3.     Тема за съчинение: Как е изразен символичният образ на борбата за свобода?

-        Темпоралните белези на родното;

-        Родината като „свят олтар“ и „изгубен рай“

-        Суша – морска шир – противопоставяне в символен план