Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното
Въпроси за матура върху Пейо Яворов, 12 клас
Яворов е един от най-обичаните и тачени поети в българската
литература. За нестихващия интерес към личността и творчеството му говори и
наскоро нашумялата история с изнамирането на „изгубени“ негови произведения,
които бързо бяха припознати от специалистите, само за да бъдат бързо развенчани
след това. Историята на поета, както и на човека, владее съзнанието на читателя
и е своебразен „литературен сюжет“.
Преди да заплени с поезията си, Пейо Крачолов работи
като телеграфист в родния си Чирпан. Знаменитото име, с което го помним и днес,
поетът получава от мастития си съвременник – Пенчо Славейков. Реформаторът на
българската литература припознава гения на младия си колега по перо и му дава
трибуна в списание „Мисъл“. Първите творби на младия Яворов се радват на
радушен прием и отразяват вълненията на поета тогава. Преобладават социалните
теми като водещ мотив е неравната борба между всевластната природа и нейната
неочаквана стихия и човекът, който може да се осланя само на собствените си
сили и надежди в неравната битка. Дори в социалната тема, Яворов успява да
прокара философски конфликт, който в съзряването си като поет преосмисля в нови
форми и контури.
Стихотворението „Градушка“ разгръща картината на една
природна стихия, заредена със сляпата жестокост на природата, на фона на която
бедния селянин се надява да устои и да запази плодовете на труда си. Сгъстяването
на напрежението е в унисон с назряващата тревога на човека, който е лашкан
между надеждата и отчаяните, между стихията и връхлитащата съдба. Редуването на
картините с възобновяващия се напролет живот и смъртната застиналост преди
бурята затвърждават динамиката на основния конфликт в произведението. Макар стихотворението
да не описва конкретна случка, напрежението и гъстотата на чувството създават у
читателя впечатлението, че е именно така.
Примерни въпрос за матура:
1. Коя
от изброените творби е свързана с темата за човешкото страдание?
А. „Градушка“
Б. „Спи езерото“
В. „Бай Ганьо“
Г. „При Рилския манастир“
Верен отговор: А. „Градушка“
2. Кое
е вярното твърдение?
А. Името Пейо Яворов не е псевдоним
Б. Яворов не е част от кръга „Мисъл“
В. „Градушка“ е стихотворение от Пейо
Яворов
Г. „Градушка“ е повест
Верен отговор: В
3. Тема
за съчинение: В какво се състои драмата на селяка в „Градушка“
Насоки за конструиране на
интерпретативно съчинение:
-
Образът на стихията – олицетворение на
облака като страшилище – той въплъщава най-големите страхове на селянина –
загубата на реколтата;
-
Динамиката в отделните части – как селянина
изживява тревогите и надеждите си, кръговрата на природата и обработването на
земята, добиването на насъщния;
-
Изкараната с труд и пот и постоянни усилия
прехрана, неравната битка между малкия човек и всесилната природа;
-
Финалните стихове на произведението –
олицетворение на отчаянието на селяните, които сякаш отиват на погребение,
защото са изгубили реколтата, сивотата на лицата им, по които сякаш вече е
минала сянката на смъртта.
Яворов и националните борби
Малко коментирана част от
биографията на Яворов в училище е участието му в чети за освобождението на
Македония и близкото му познанство с Гоце Делчев, чиято биография поетът пише. Спомените
на Яворов за четничеството са също толкова поетични, колкото и самата му
поезия. В тях личи майсторството на ваятел на езика, който умее да си служи със
словото виртуозно. Често темите, които поетът залага в произведенията си посветени на националните борби, са повод за паралели между Яворов и Ботев. Наистина,
двамата поети могат да бъдат сравнявани в наситеността на емоциите, които
техните произведения създават, както и в темите за изгнаничеството и обрисуването
на родината като изгубен рай.
В стихотворението „Заточеници“
се рисува типична за времето на националните борби картина – заловени бунтовници
пътуват към своето изгнание. Драматизмът на произведението се крие в неотменното
пътуване далече от родината и в невъзможността на дейните мъже да променят
съдбата си. Стихотворението умело играе с перспективата на отдалечаването, за да
покаже съдбата на изгнаниците – раздяла с родината, заточение. Типичните топоси
за родното – Вардар, Дунав, Марица и т.н. остават в хоризонта на спомена,
когато вече и последният кът на родния край е необозрим. В произведението звучи
гласът на осъдените, които се сбогуват със своя „земен рай“ – освен друго, тя е
и лирична изповед на онези, за които дните на борба вече са свършили. Буквално заточениците
са изгубили твърдта под краката си, корабът на тяхното заточение ги отнася все
по-далеч от родното – откриваме противопоставяне между конкретното (родното) и
необятното (морската шир). Светът се превръща в сън, защото е изгубена
единствената солидна реалност – Родината.
Примерни въпроси за матура:
1. От
кое стихотворение са стиховете:
„И ний през сълзи
накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам
предели,
угаснал взор – за сетен
път
простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай…“
А. „Градушка“
Б. „Арменци“
В. „Моята молитва“
Г. „Заточеници“
Верен отговор: Г
2. Кое
от посочените твърдения е вярно?
А. Пенчо Славейков поставя началото
на българския символизъм
Б. Поемата на Вазов „Градушка“
разкрива страданията на селяните, причинени от природните стихии.
В. Поетът Пейо Яворов създава картина
на националните борби в стихотворенията „Арменци“ и „Заточеници“
Г. Стихотворението „Арменци“ е на
Христо Ботев
Верен отговор: В
3. Тема
за съчинение: Как е изразен символичният образ на борбата за свобода?
-
Темпоралните белези на родното;
-
Родината като „свят олтар“ и „изгубен рай“
-
Суша – морска шир – противопоставяне в
символен план
Коментари
Публикуване на коментар