Пейо Яворов – част II („Маска“, „Две хубави очи“)

Анализ на стихотворения от Пейо Яворов за матура БЕЛ, 12 клас

След краха на Илинденското въстание и свързаните с това кризи на духовното в обществото, поетът също осъзнава нуждата от търсене на нови начини за изразяване на творческите си търсения и житейски истини. След отпечатването на стихотворението „Песен на песента ми“ се открояват новите художествени търсения на поета. Ролята на твореца е осъзната като търсене-мисия, което преминава през пътищата до достигане на познанието за човека. Формира се и основният извор на трагизъм в късната поезия на Яворов, а именно убедеността в бинарността на човешката душа, в която присъстват както мрака, така и светлината („Две души“). В този конфликт между добро и зло, между смърт и живот се ражда мотивът за страданието. Именно чрез страданието се извървява трънният път към познанието, но то е и Прометеевото наказание за осмелилия се.

Прелом в художественото преосмисляне на мисията на поета играе визитата на Яворов в Париж, където той се запознава с френската поезия и култура отблизо. Стихотворението „Маска“ (Nancy, 07) може да се разглежда като представително за мотивите, които вълнуват поета в късното му творчество – тук можем да разпознаем „двуличността“ изобразена чрез маската, страданието и търсенето, „свръхземните въпроси“, които преследват съзнанието на твореца. Лирическият Аз се лута, натежал от „печал, която нивга не заспа“. Още в началото на произведението отеква основният конфликт – самотният творец сред „стохилядния град“, който търси метафизичното познание. Карнавалното с неговото безвремие поставя лирическия Аз на границата между веселостта на празничното и самотата на творческата мисия, между съмнението и нуждата да се прозре отвъд „маските“. В това търсене образът на вакханката сякаш прорязва света на сенки, в който поетът търси, за да го разколебае със „странния парфюм на женска плът“. Със своя волен смях и игривост тя е всичко, което Аз-ът не е: волна, игрива, свежа. Виждаме изкушението на плътското, което привлича към земното и отвлича от духовното. Още тук можем да видим „фаталността“ на жената, която вместо да извисява, отклонява поета от мисията му на „търсач на метафизични истини“ (Стефанов, В., Панов, А. Литература 11 клас, Анубис, 2002).

Жената в поезията на Яворов също е описана с две лица – тя е както невинна, ангел, безплътен блян, така и съблазнителка, проклятие и чудовище. В двете най-популярни произведения на поета, посветени на двете негови музи – Мина, сестрата на Петко Ю. Тодоров и Лора Каравелова, съпругата на Яворов – „Две хубави очи“ и „Стон“, поетът организира един многопластов и сложен свят на любовта, в който огледално се оглеждат възторга и страданието.

„Две хубави очи“ освен в съдържателен план, но и чрез любопитната си „огледална“ композиция отрежда високо място на Яворов като майстор на лириката. Ритмичните повторения и търсенето на музиката чрез стиховете показват и влиянието на поезията на символизма върху поета. Прави впечатление фокусът не върху предметното, а духовното. Очите като метафора на духа са описани като чисти, непокварени, струящи музика и лъчи. Невинността на детското е противопоставена на „булото на срам и грях“, които заплашват да осквернят чистотата на невинността. Но в композиционното обръщане на мотивите за срама и греха виждаме победата на двете хубави очи, които остават в душата на дете. Молбата на лирическия Аз може да бъде тълкувана именно в тази посока – да запази невинността на детето и да не допринесе по някакъв начин за покварата. От друга страна тази молба на душата може да се тълкува като зов за единение и спасение.   

Въпроси за матура:

Отговорете на въпроса: Жената за Яворов е:

А. Чисто и непокварено същество

Б. Демон, подлагащ на изпитание лирическия Аз

В. Сложен и противоречив образ, синтезиращ чистото, духовно начало и тъмното, отклоняващо поета от мисията му

Редактирайте грешките, допуснати при употреба на малка/голяма буква:

Пейо Яворов – Страданието на изгнаника в „Заточеници“

Увод: Яворов е явление в Българската литература с разнообразието от поетически теми, които го вълнуват, но и заради лекотата, с която успява да създаде неповторими поетически шедьоври. Една от устойчивите теми в творчеството на Поета е тази за страданието.

Теза: Елегията „Заточеници“ гради представата за родината като „земен рай“ – отзвук от идеалите на възраждането, но с Библейската аналогия се постига и тягостното чувство за загуба. Изчезвайки от взора на изгнаниците, Родината се превръща в носталгичен блян, който носи страданието с непостижимостта си.

Брой грешки: 5

Редактирайте грешките при употреба на малка/голяма буква:

А. Дебеляновата лирика се причислява към стиловото направление на символизма.

Б. Одата „Опълченците на шипка“ е единствената творба от вазовата „Епопея на Забравените“, която разглежда колективен акт на героизъм.

В. Димитър-талевата проза се характеризира с противопоставяне на робската тъмнина и „светилото“ на желанието за свобода.

Г. Ботев е най-яркият поет на късното Българско Възраждане.