Димчо Дебелянов – поетът с раздвоена душа

Анализ върху творчеството на Димчо Дебелянов за матура БЕЛ, 12 клас

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Д. Дебелянов, „Черна песен“

Димчо Дебелянов е част от онези силни години за българската поезия, когато тя с бързи темпове „догонва“ европейските и световни тенденции, години, в които творят имена като Славейков, Яворов, Кирил Христов, Николай Лилиев. Макар, че създава своята поезия за кратко (от публикуването на първите му стихове до смъртта му минават едва 10 години) Дебелянов остава творчество, пропито от търсенията на модерната душа и световъзприятието на модерния човек.

Основни проблеми и мотиви в творчеството на Дебелянов

Като поет-символист Дебелянов съумява да вплете в универсални символи (майката, родния дом) индивидуалното преживяване на лир. Аз. Макар всеки поет-символист да се стреми да изгради музикално внушение за света и човека чрез поезията си, при Дебелянов откриваме специфични мотиви – като тъгата по миналото, което не може да се завърне („Да се завърнеш в бащината къща…“, „Помниш ли, помниш ли…“). Заради подчертано минорното звучене на поезията на Дебелянов, можем да я окачествим и като елегична поезия, в която преобладава „тъжната песен“ на раздвоената душа, копнееща по невъзможното минало.

Дебелянов е и първият поет в българската литература, който застъпва темата за града в произведенията си. Често в пространството на града, лирическият герой е „бездомен“ и „самин“ и това поражда известна дихотомия в творчеството на поета – домът, който обема вярата и светлината, смеха и радостта, а от друга страна е „затворът“ на бездомността, където са затворени покруса и скръб.

Да прочетем и анализираме „Помниш ли, помниш ли…“

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? -

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

 

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

 

Още в началото на стихотворението лирическият говорител се обръща към „скрит“ събеседник с въпроса „помниш ли“. Може да се адресира близко същество, с което Аз-ът споделя едни спомени, а можем да интерпретираме питането като реторично връщане към спомена за родния дом и детството, който всеки читател е скътал в ума си.

Още в началото стихотворението гради родния дом в приглушената светлина на спомнянето – там се чува „шъпот“, домът е тих, тих е и дворът. „Белоцветните вишни“ и „светлия хор“  са поетически образи, чрез които, с помощта на цветове и светлосенки, се изгражда същността на „дните предишни“, идиличността на спомена. Като контрапункт се явява настоящето на лирическия говорител, който е затворен в „мрачен затвор“ и е орисан да се връща безрезултатно в спомена, който му се струва нереален като сън. Наказанието на героя се корени в това непрестанно и измамно връщане „назад“, към идиличното спокойствие и щастие на родния дом, чийто образ е убеглив и химерен като съня.

Да напишем теза за темата „Носталгичният спомен за родния дом“

1.     Да осмислим темата – макар и темата за интерпретативно съчинение да не е формулирана като въпрос, такъв се съдържа в нея и за да напишем своята тема, ние трябва да формулираме отговор на този въпрос. За да се справим трябва да обърнем внимание на „ключовите думи“, заложени във формулировката: носталгия, спомен, роден дом.

2.     Да отговорим на подвъпроси, свързани с темата, например: как е представен родният дом, с какви изразни средства е обрисуван споменът, кои стихове допринасят за създаване на емоционалното състояние носталгия?

3.     Да отговорим на въпросите на части като тръгнем от „малкото“ към „голямото“: А. Как се вписва родният дом в спомена?

Б. Какво е носталгичното на спомена?

В. Защо споменът се оказва само сън и какво означава твърдението „сън са били белоцветните вишни!“ – дали говорят за категоричност, за невъзможност да се върнем към спомена, респективно към родния дом?

4.     Да напишем своята теза. Например:

Споменът е особено „пространство“ в Дебеляновата лирика, където чрез светлина и смях се очертава родния дом. Блянът по бащината къща и изпълнените със светлина и песен дни от детството са емоционален израз на носталгията по миналото, което се оказва недостижимо, само сън.

Димчо Дебелянов