Пропускане към основното съдържание

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното

Елин Пелин - "Гераците"

Анализ на "Гераците" на Елин Пелин за матура

Следващият видео анализ се фокусира върху основните моменти в тълкуването на повестта "Гераците" от Елин Пелин. Той отговаря на някои възможни въпроси от матурата по БЕЛ след 12 клас.

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното

Димчо Дебелянов – поетът с раздвоена душа

Анализ върху творчеството на Димчо Дебелянов за матура БЕЛ, 12 клас Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Д. Дебелянов, „Черна песен“ Димчо Дебелянов е част от онези силни години за българската поезия, когато тя с бързи темпове „догонва“ европейските и световни тенденции, години, в които творят имена като Славейков, Яворов, Кирил Христов, Николай Лилиев. Макар, че създава своята поезия за кратко (от публикуването на първите му стихове до смъртта му минават едва 10 години) Дебелянов остава творчество, пропито от търсенията на модерната душа и световъзприятието на модерния човек. Основни проблеми и мотиви в творчеството на Дебелянов Като поет-символист Дебелянов съумява да вплете в универсални символи (майката, родния дом) индивидуалното преживяване на лир. Аз. Макар всеки поет-символист да се стреми да изгради музикално внушение за света и човека чрез поезията си, при Дебелянов откриваме специфич

„На прощаване“ от Христо Ботев – изразни средства и внушения

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в