Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Анализ на стихотворения от Пейо Яворов за матура БЕЛ, 12 клас След краха на Илинденското въстание и свързаните с това кризи на духовното в обществото, поетът също осъзнава нуждата от търсене на нови начини за изразяване на творческите си търсения и житейски истини. След отпечатването на стихотворението „Песен на песента ми“ се открояват новите художествени търсения на поета. Ролята на твореца е осъзната като търсене-мисия, което преминава през пътищата до достигане на познанието за човека. Формира се и основният извор на трагизъм в късната поезия на Яворов, а именно убедеността в бинарността на човешката душа, в която присъстват както мрака, така и светлината („Две души“). В този конфликт между добро и зло, между смърт и живот се ражда мотивът за страданието. Именно чрез страданието се извървява трънният път към познанието, но то е и Прометеевото наказание за осмелилия се. Прелом в художественото преосмисляне на мисията на поета играе визитата на Яворов в Париж, където той се...