Пропускане към основното съдържание

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Публикуване на коментар

Да проверим: примерни въпроси за матура върху Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов

Примерни въпроси за матура 12 клас: 

Ботев, Вазов, Алеко Константинов

1.     Тема на Алековите фейлетони са:
А. обществения и нравствен живот на българина през 90-те год. на 19 век
Б. философския поглед на твореца към поезията и прозата
В. саможертвата в името на свободата на Родината
Г. обрисуването на политическите машинации около Априлското въстание и Руско-Турската война
2.     В кой ред всички от изброените стихотворения са от Христо Ботев:
А. „Майце си“, „Българският език“, „Хаджи Димитър“
Б. „На прощаване“, „Обесването на Васил Левски“, „Cis moll“
В. „До моето първо либе“, „Моята молитва“, „В механата“
Г. „Към брата си“, „При Рилския манастир“, „Делба“
3.     Свържете произведението с неговия жанр:
„Под игото“                                              фейлетон
„Опълченците на Шипка“                       роман
„Обесването на Васил Левски“              елегия
„Разни хора, разни идеали“                    ода
4.     Кое е НЕВЯРНОТО твърдение:
А. Алеко Константинов подписва своите фейлетони с „Щастливеца“
Б. Иван Вазов е наричан „патриарх на българската литература“, защото създава произведения в голям брой жанрове
В. Христо Ботев има две публикувани приживе стихосбирки
Г. Прототип на бай Ганьо е Ганьо Сомов, но и други „типични“ българи
5.     Свържете героя с произведението, в което е изобразен:
Бойчо Огнянов                          „Бай Ганьо“
Иречека                                      „Под игото“
Чиновника                                  „Моята молитва“
Бог                                               „Разни хора, разни идеали“
6.     Свържете следните откъси от произведения на Ботев с фигурите и тропите, които са използвани:
А. да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище
„На прощаване“                                                   хипербола
Б. Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
„Обесването на Васил Левски“                       алитерация
В. очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
„Хаджи Димитър“                                              синекдоха
Г. Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже…
„Моята молитва“                                                метафора/олицетворение
Д. душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
„Към брата си“                                                    отрицателно сравнение
7.     Поставете пропуснатите 7 запетаи в следния текст:
„Стихотворението е интересно чрез начина по който преосмисля един традиционен жанр като молитвата. Какво е характерно за традиционната религиозна молитва? Молитвата е форма на общуване с Бога в която човекът потвърждава своята преданост към него и го призовава за застъпничество. Бог е висша сила централна фигура на мирозданието която бди над човека и той трябва с житейското си поведение и със словесното си смирение да измоли нейното благоразположение. Молитвата е знак за дълбочината на вярата тя не търпи съмнения и колебания а очаква пределна искреност и пълнота в отдаването.“ – из „Литература за 11 клас“ (Валери Стефанов, Александър Панов)

Ако ни пишете с Ваш актуален имейл, ще Ви кажем дали сте отговорили правилно на въпросите от теста! Успех!
Ако не знаете някои от отговорите, опреснете знанията си като прочетете постовете за тримата автори в нашия блог:  Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов


                                                                                                     

Labels:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Хубава си, моя горо" - анализ, примерна теза и тест за НВО

  Анализ на "Хубава си, моя горо" за НВО, 7 клас Елегията "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов внушава както типичните за Възраждането възхита и преклонение пред родината, така и чувството на "скръб и жалост" у изгнаника, който не ще види отново бленуваните красоти на родното. Носталгията в стихотворението е многопластово чувство, подхранвано и от изтляващата младост, и от краткотрайния човешки живот в противовес на вечно възобновяващата се природна мощ. В това отношение споменът за младостта и родното като недостижим блян се родее с Дебеляновото "Помниш ли, помниш ли..." Реторическото обръщение "моя горо" задава цялостното композиционно осмисляне на творбата като изповед. Лирическият говорител се обръща към гората чрез притежателното местоимение "моя" и използва епитета "хубава", за да изрази както копнежа по приобщаване, така и за да "възпее" всичко свидно и близко до сърцето му. Прелестите на родното...
Публикуване на коментар
Прочетете още

„Хайдути“ на Христо Ботев – анализ за НВО + речник на архаичните думи

  Анализ на "Хайдути" за НВО по БЕЛ, 7 клас Стихотворението „Хайдути“ е отпечатано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“, когато Христо Ботев е пребивавал в Одеса. Това е незавършена творба, която е от първите, които Ботев публикува, но в нея могат да се открият много теми и мотиви, които вълнуват поета и в останалото му творчество. 1.      Заглавие и подзаглавие на творбата – смислови внушения „Хайдути“ събира в себе си две противоположни значения. От една страна – тази на официалната османска власт – хайдутите са хора, които са извън закона, с други думи – разбойници. Ала техните подривни действия се преосмислят от оценката на онези, които виждат в лицето на хайдутите защитници. Това противоречие намира израз и в Ботевото стихотворение – при описанието на Чавдар войвода – героят е въведен с две роли – на защитник на слабите и онеправданите („крило“ за сиромасите), но и като заплаха за официалната власт („турски сердари“). „Хайдути“ носи п...
Публикуване на коментар
Прочетете още

„На прощаване“ от Христо Ботев – изразни средства и внушения

Изразни средства в "На прощаване" - НВО, 7 клас Многократното обръщение „майко“ – засилва изповедния тон на творбата , повелителнто наклонение в първата строфа „не плачи, майко, не тъжи“ въвежда мотива за прошката. Лирическият говорител се стреми към споделяне,но и към убеждаване в правотата на направения избор, също така той иска да подтикне майката към предаване на завета. За това ни убеждават множеството глаголни форми в повелително наклонение : не плачи, не тъжи, проклинай, прости, прощавай и т.н. Синекдохата в стиховете „да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище“ изразява беззаконието и жестокостта на поробителя, който тъпче родната земя и подтиска народа, превръщайки хората в роби. Последващата анафора (повторението „там“) гради носталгичния образ на родното, заредено с копнежите на лир. герой. Темпоралията „утре“ в стиха „...ах, утре като премина/през тиха бяла Дунава!“ конкретизира съдбовното настояще на героя, загатнато и чрез годината в ...
Публикуване на коментар
Прочетете още